Решение № 2489 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. В. от [населено място], Община Павликени, чрез процесуалния представител адв. Памукчиева, срещу Решение 320 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 149/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-02-11-554/26.01.2023 г. на кмета на Община Павликени и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът кмета на Община Павликени, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника юрк. Грозева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Т. Б. Л., редовно призован,в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор , чрез процесуалния си представител адв. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците Г. М. М., Й. Г. М., А. М. В., Й. М. В. и Г. А. В., редовно призовани,не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. В. срещу заповед РД-02-11-554/26.01.2023 г. на кмета на Община Павликени, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ за УПИ XI - 392 и УПИ X - 391 от кв. 40 по плана на [населено място], Община Павликени, като дворищнорегулационната граница между двата имота се поставят в съответствие с кадастралните граници по действащия кадастрален план на селото, одобрен със заповед 619 от 18.07.1968 г. Заповедта е издадена във връзка с подадено заявление с вх. УТС -02-10-91 /10.01.2023 г. от М. В.. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че с одобрения проект за изменение на ПУП ПР придаваемата част по регулационния план от 1968 г. /т.нар петоъгълник/ е върната от УПИ X 391 към УПИ XI 392, собственост на жалбоподателя, и вътрешната граница в странична югоизточна част между жилищните сгради в двата имота, вече е изместена към имота на жалбоподателя. Прието е от съда още, че преди изменението с процесната заповед площта на имота на жалбоподателя /УПИ XI 392/ е била 1188.81 кв. м., а тази на съседния имот УПИ X 391 е 2011.63 кв. м, като след изменението площта на УПИ XI 392 вече 1305.20 кв. м., а площта на УПИ X 391 е 1895.24 кв. м., т. е. с връщането на придаваемите част от и към имота на жалбоподателя, площта на УПИ XI 392 се е увеличили за сметка на площта на съседния имот УПИ X 391, поради и което изменението на ПУП ПР със заповедта е по благоприятно за жалбоподателя. Според съда не са уредени регулационните сметки между собствениците на имотите, регулационния план на [населено място] не е приложен спрямо имотите, предмет на заповедта, при което планът е загубил вещноправното си действие /дворното място се връща в патримониума на собственика, от който е било отчуждено по силата на този план/, като вътрешната регулационна граница между съседните УПИ XI-392 и УПИ Х-391 от кв. 40 по плана на селото е поставена в съответствие със съществуващите граници на поземления имот /съществуваща по смисъла на § 8 от ПР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра/, което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице. Предвид това съдът намира, че са били налице материалноправни предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на регулацията между двата процесни урегулирани имота с прокарване на регулационната граница между тях в съответствие с кадастралните граници, като се променя площта на урегулираните имоти, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. По отношение на възраженията на жалбоподателя относно евентуални собственически претенции по отношение на части от процесните имоти съдът приема същите за ирелевантни в настоящото производство, тъй като те нямат отношение към издаването на оспорената заповед и освен това решаването на спор за право на собственост е единствено в подведомствеността на гражданския съд или в правомощията на нотариусите с оглед издаването на констативен акт за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на административно-производствените правила. Настоящата инстанция намира също така, че процесната заповед съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е немотивирана. Правилен е и решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Разпоредба на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, на чието основание е издадена оспорената заповед, визира самостоятелно основание за изменение на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, което съгласно постоянната съдебна практика на ВАС не попада в нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Това специално основание за изменение на заварен дворищнорегулационен план се отнася за хипотези, когато планът не е приложен, отчуждителното му действие е прекратено, придадените по силата на този план части към съседни урегулирани имоти не са заети и съществуващата граница е тази между поземлените имоти. В тази връзка следва да се има предвид, че прилагането на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ касае само промяна на вътрешните регулационни линии и то по действалия кадастър /план/ към момента на урегулиране на имотите, а не по кадастралната граница по действащия към момента на подаване на заявлението кадастрална карта, в случай, че такава е одобрена. От събраните по делото писмени доказателства, включително и от неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че регулационният план от 1968 г. не е приложен спрямо УПИ X 391 и УПИ XI - 392, кв. 40 по плана на [населено място], предмет на оспорената заповед, както и че са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ДР на ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице и приложената към него комбинирана скица, с процесната заповед регулационната граница между съседните УПИ X 391 и УПИ XI 392 е в пълно съответствие с имотната граница между тях. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че са били налице материално-правните предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на вътрешната регулационна граница между процесните УПИ-та и прокарването й в съответствие с кадастралните граници на тези имоти. В тази връзка следва да се има предвид, че възраженията в касационната жалба относно наличието на евентуална грешка при отразяване на съществуващите имотни граници в плана на [населено място], както и правилно приема административният съд, са ирелевантни в процесния случай, доколкото обективират спор за собственост, който не може да бъде разрешен в рамките на административното производство, а по общия исков ред. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Велико Търново е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника Т. Б. Л., касаторът ще следва да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанции в размер на 1 250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,