Решение № 13653 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2009 г.

Решение № 13653 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пандора - Пламена" ЕООД, гр. Велико Търново чрез пълномощника си адв. Няголов, срещу Решение № 251/13.05.2009 г., постановено по адм. д. № 828/08 г. по описа на Административен съд (АС) гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт (РА) № 800217/11.08.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 416/17.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и в частта на присъдените разноски на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС е бил РА № 800217/11.08.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 416/17.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано на "Пандора - Пламена" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 800 лева, за данъчния период на м. януари 2008 г. и в частта по ЗКПО (отм.) за 2006 г., в която на дружеството е определен корпоративен данък за внасяне 5 281.93 лева и лихви 1 060.18 лева За да постанови обжалваното решение в частта по ЗДДС, съдът е приел, че жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период на м. януари 2008 г. по фактура № 585/18.01.2008 г., издадена от "Монтажинвест-77" ЕООД с предмет дарачен състав и 3 броя станове. В хода на ревизията е установено, че не са представени доказателства за реалност - приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на стоките от жалбоподателя, както и тяхното транспортиране и съхраняване. При извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Монтажинвест-77" ЕООД, макар и извън дадения срок са получени документи от посочения доставчик, а именно: процесната фактура, извлечение от счетоводни сметки 4532, 411, 410 и сметки от гр. 20 и гр. 70, оборотна ведомост за м. януари 2008 г., фактура № 5/04.01.2008 г., издадена му от "Стенник" ООД като предходен доставчик, договор за покупко-продажба от 28.02.2007 г. между "Стенник" ООД и Константин Костов, вносни бележки за плащане на цената от последния във връзка с Постановление за възлагане на движима вещ № 13126/ 2004/000085/15.02.2007 г. и декларация от управителя на "Монтажинвест-77" ЕООД, че съоръженията - предмет на фактурата се намират в ТПК "Труд", с. Лесичери. Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик "Стенник" ООД, като след срока са представени: договор за покупко-продажба от 28.02.2007 г., сключен между "Стенник" ООД и Константин Костов, декларация от управителя на "Стенник" ООД, че машините - предмет на сделката са закупени от Константин Костов, който от своя страна ги е придобил след проведен търг и възлагане от АДВ. При извършена насрещна проверка на Константин Костов се установява, че лицето е представило доказателства, които са идентични със събраните при предходните проверки. Служебната проверка на приходният орган е констатирала, че фактура № 5/4.01.2008 г., издадена от "Стенник" ООД на "Монтажинвест-77" ЕООД не е включена в Дневника му за покупки, а липсват и платежни документи, удостоверяващи плащането на фактурираната цена както по пряката, така и по предходната доставка. Съдът е обсъдил приетият по делото Протокол за отговорно пазене от 18.01.2008 г., сключен между "Стенник" ООД и жалбоподателя, с който първият се задължава за пази машините предмет на процесната фактура в собствения си предачен цех в с. Лесичери. При така установеното от правна страна съдът е приел, че не е установена реалността на процесните доставки, съгласно чл. 6 от ЗДДС, тъй като предмет на процесната фактура са два вида стоки: "дарачен състав" - 1 брой и "тъкачен стан" 3 броя (без индивидуализация на марка, модел, инвентарни номера, местонахождение или други конкретни белези). Собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, като по делото липсват документи, удостоверяващи индивидуализацията на вещите (не е представен договор за покупко-продажба, съдържащ точното им описание, нито споразумение за последващата им индивидуализация), като липсват доказателства и за тяхното предаване от доставчика на жалбоподателя. Такива доказателства за предаване на същите стоки липсват и на прекия доставчик от предходния му такъв. Липсата на доставка като елемент от фактическия състав на чл. 68 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, налага на извода за липса на предпоставките по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съдът не е кредитирал представеният Протокол за отговорно пазене от 18.01.2008 г., сключен между жалбоподателя и "Стенник" ООД, тъй като прекият доставчик по процесната фактура -"Монтажинвест-77" ЕООД, не е страна по него. От друга страна от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86/13.05.2008 г., се установява, че от посочената дата "Стенник" ООД е собственик на предачния цех, поради което достоверната дата на протокола е изключена от съдържанието му. Липсата на реалност на доставката съдът е обосновал и с липса на реална предходна доставка, поради липса на доказателства удостоверяващи предаването на вещите от "Стенник" ООД на "Монтажинвест-77" ЕООД. Липсват доказателства установяващи твърдението на "Монтажинвест-77" ЕООД, че след купуването на машините на 4.01.2008 г. същите са продължили да се съхраняват в помещенията на ТПК "Труд" с. 'Лесичери. В тази насока съдът се е позовал и на установената липса на плащане, като не е кредитирал представената вносна бележка от 18.05.2007 г. за сумата от 26 000 лева в полза на "Стенник" ООД, тъй като не съответства на датата на фактурата (4.01.2008 г.) и защото като наредител по нея е посочено друго дружество "Беллис" ЕООД, гр. Павликени. Липсват доказателства за плащане и на цената по процесната фактура и тъй като покупко-продажбата на стоки предполага прехвърлянето на право на собственост срещу определена цена съдът е приел, че липсват доказателства за изпълнението на едната престация (плащането на цената), поради което се внася съмнение за изпълнението и на насрещната - за прехвърлянето на собствеността. Последното се обосновава при липса на доказателства купувачът да е получил във владение продадените му вещи. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробни доводи съдът е изложил относно липсата на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които изцяло се споделят от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Съдът е подложил на обстоен анализ всички събрани в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства и е изложил подробни мотиви, защо кредитира или не част от тях. Обсъдили е и всички възражения на жалбоподателя и е изложил доводи защо са неоснователни. В тази насока в касационната жалба не се съдържат конкретни доводи във връзка с твърдяните касационни основания. Основният довод е свързан с допуснати нарушения на чл. 3, 5 и 6 от ДОПК, които визират принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност и право на защита. Твърди се, че актосъставителите не са извършили необходимата проверка на фактическото състояние, а именно, че процесните машини, никога не са демонтирани и не са напускали физически бившия цех на ТПК "Труд" - село Лесичери. Това възражение на касатора е обсъдени от съда въпреки, че не са ангажирани доказателства в тази насока, с изключение на представения Протокол за отговорно пазене от 18.01.2008 г., сключен между жалбоподателя и "Стенник" ООД, който правилно не е кредитиран от съда. В съответствие с липсата на материалната доказателствена сила на частния документ, какъвто е протокола, съдът е приел, че обективно не би могло процесните вещи да се съхраняват от предходния доставчик "Стенник" ООД, преди 12.03.2008 г., когато последният е придобил по правото на собственост върху предачния цех. Това обстоятелство ведно с липсата на доказателства за плащане на процесните стоки, правилно е възприето като липса на реалност на доставката, каквато по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Правилно съдът е приел, че липсва предаване на вещите от "Стенник" ООД на "Монтажинвест-77" ЕООД. След купуването на машините на 4.01.2008 г., липсват доказателства, че същите са продължили да се съхраняват в помещенията на ТПК "Труд" с. Лесичери. Липсва плащане по доставката от "Стенник" ООД на "Монтажинвест-77" ЕООД, тъй като както правилно е приел АС представената вносна бележка от 18.05.2007 г. за сумата от 26 000 лева в полза на "Стенник" ООД, не следва да бъде кредитирана. Единствено безспорен е факта на придобиване на процесните стоки от Константин Костов въз основа на Постановление за възлагане на движима вещ № 13126/2004/000085/15.02.2007 г. От касатора не са представени доказателства за заприходяване на стоките като актив по материалните сметки или друг начин за приемане на стоката, а това твърдение е останало голословно в жалбата пред АС. С оглед на изложеното и както правилно е приел АС липсата на доставка като елемент от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, налага на извода за липса на предпоставките по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно последната разпоредба, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В случая именно доставянето на стоките не е установено по безспорен начин, както чрез прехвърляне на собствеността, така и чрез заплащане стойността на същите поради което и за получателя не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. В частта по ЗКПО, съдът е приел, че с обжалвания РА е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата от 34 844.00 лева, представляваща балансовата стойност на отписани активи, които са били заведени въз основа на 10 фактури, издадени от ЕТ "Славов - 57 - Симеон Симеонов" на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). За да отхвърли жалбата съдът е приел, че липсват доказателства за съществуването и редовността на воденото от доставчика счетоводство, както и за разплащането по фактурите, издадени от него и дали същите касаят реални доставки на стоки. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства от които е установено, че собственика на ЕТ "Славов - 57 - Симеон Симеонов" е починал на 1.10.2006 г., като предприятието на търговеца не е поето от наследниците му, както и не е подавана ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., което изключва включването на процесните фактури в същата и отчета за приходите и разходите към нея. Позовава се на влязъл в сила РА № 230/29.08.2007 г. издаден на жалбоподателя от който се установява отказът на приспадне данъчен кредит за същите доставки на основание липса на доказателства за реалността им, поради което законосъобразно в хода на ревизията е прието, че процесните сделки за сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което на основание чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е са извършено увеличението на финансовия резултат с отчетна стойност на стоки - предмет на сделките. За установено съдът е приел и наличието на основание за увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като е установено, че липсват доказателства за извършено разплащане по банков път или в брой. Подробно е обсъдил приетите в хода на съдебното производство фактури в оригинал ведно с фискални бонове към тях. Последните са издавани от ЕТ "Славов - 57 - Симеон Симеонов" на обект в гр. Павликени от ЕКАФП с индивидуален номер на устройството и паметта 015853 и 01457541. Видно обаче от представеното по делото Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 5612/15.08.2001 г. ЕТ "Славов - 57 - Симеон Симеонов" има регистриран само един ЕКАФП с индивидуален номер на устройството и паметта 00025469 и 01015469 и той е на обект с адрес гр. Плевен, ул. Чаталджа № 60, като служебната проверка в ТД на НАП Велико Търново е установила, че доставчика няма регистриран друг апарат на обект на територията на същата. Подробни мотиви съдът е изложил, защо е неоснователно възражението на жалбоподателя, че за същия период органа по приходите е приел като приходи от дейността тези от реализацията на същите стоки. Позовава се на приетото заключение на счетоводната експертиза по делото, която изрично е уточнила, че сметка 304 "Стоки" при жалбоподателя се води по начин който не позволява индивидуализацията на придобитите и реализираните стоки и въз основа на счетоводните записвания при такъв извод за идентичност на стоките не може да се направи. В тази връзка експертизата е констатирала и липсата на хронологичен регистър от сметка 304 "Стоки". Решението в тази си част е правилно. Съдът е обсъдил подробни всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Доводите в касационната жалба в тази част са свързани с неправилно възприемане от съда на установената с влезлия в сила РА досежно липса на реалност на доставката и непризнаване на разходи за целите на ЗКПО (отм.). В останалата част относно документално необоснован разхода, и увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), не се излагат конкретни доводи. Настоящият състав намира, че правилно съдът е приел, че установената липса на реалност на доставката, включително и с влязъл в сила РА № 230/29.08.2007 г., налага на извода, че процесните сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което на основание чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат с отчетна стойност на стоки - предмет на сделките. Установено е и наличието на основание за увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като липсват доказателства за извършено разплащане по банков път или в брой. Правилно съдът е приел, че представените фискални бонове не установяват спорния факта за извършено плащане, тъй като са издадени от нерегистриран касов апарат. Във всички фактури липсва отбелязване на начина на плащане - по банков път или в брой, а съгласно приетото заключение липсва регистър на сметка 501 "Каса", за да се провери съответствието на представените фактури и фискални бонове. Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на приходи от дейността във връзка с реализацията на същите стоки. Съдът подробно е изложил доводи за липса на доказателства за идентичност на придобитите и реализираните стоки. В приетото заключение на ССЕ е констатирана липсата на хронологичен регистър от сметка 304 "Стоки", поради което констатирания приход в определен размер (направен само въз основа на анализ на кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки"), не може да се уточни с какъв произход е, доколкото кредита на сметка 702 не може да се съпостави с кредита на сметка 304 (който формира отчетната стойност на конкретните стоки). Неоснователна е жалбата в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата. Данъчната администрация има право на разноски на основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, като АПК в случая е неприложим. Разноските представляват юрисконсултско възнаграждение за един адвокат и тъй като такова е присъдено от АС, то претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение