Решение № 11262 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по механоелектротехника Стойчо и Кица Марчеви със седалище и адрес на управление гр. Хасково, представлявано от директора си Т. Калинов, чрез процесуален представител адв. Дичев, срещу решение 474/19.06.2023 г., постановено по адм. д. 994/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният от училището против Община Хасково иск в размер на 6393.80 лв., (представляващ претърпени от гимназията имуществени вреди вследствие на незаконосъобразното бездействие на Кмета на Община Хасково, а именно отказът му да възстанови процесната сума) , ведно със законната лихва от момента на отказа да бъде заплатена сумата от страна на Общината.Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ бъде уважен с произтичащите законни последици. Претендират се разноски. Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Професионална гимназия по механоелектротехника Стойчо и Кица Марчеви с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 6393,80 лв. Сумата представлява заплатени от касатора пътни разходи на учениците на гимназията за месец септември, октомври и ноември 2021 г. Училището твърди, че Община Хасково е задължена да компенсира направените от учениците на гимназията разходи за пътуване във връзка с Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата за компенсациите), приета с Постановление на Министерски съвет 163 от 29.03.2015. При така заявеното основание на иска, основното възражение на Общината е било, че между страните не са налице договорни отношения, поради което не се дължат поисканите компенсации. За да достигне до този резултат, съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: Не се спори, че между страните няма сключен на основание чл.20, ал.7 от Наредбата договор, нито пък делегиране на правото за организиране на безплатни превози на деца и ученици по чл.19, т.8 от същата наредба. Няма спор и че, процесната сума е възстановена на учениците със средства от бюджета на гимназията. Установено е и чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза, че от влизането в сила на Наредбата за компенсирането до месец септември 2021 г., пътните разходи по чл.19, т.7.8 от наредбата на учениците на гимназията ищец са се възстановявали от Общината без да е имало сключен договор между училището и Общината на основание чл.20, ал.7 за делегиране правото за организиране безплатни превози на ученици, като Общината прави превод на исканите средства по банковата сметка на гимназията, която пък изплаща сумите на учениците в брой на касата на училището срещу подпис. В тази връзка гимназията е отправила искане до кмета на Община Хасково за заплащане на възстановената на учениците сума. Получен е отказ с мотив, че договор между Община Хесково и гимназията не е сключен, поради което за Общината не съществува задължение да възстанови заплатените от училището пътни разходи. Установено е, че според доклад на АДФИ от извършена финансова проверка на Община Хасково механизмът, по който са се възстановявали пътните разходите от Общината на учениците чрез преводи на суми по сметката на гимназията, без да е имало сключен договор на основание чл.20, ал.7 от Наредбата за компенсирането, не съответства на закона и следва да бъде преустановен. Съдът е приел, че невъзстановяването на процесната сума от страна на Община Хасково на училището ищец би могло да се разгледа като фактическо бездействие на административен орган, но същото е съответно на материалния закон. При така установените факти, съдът е формирал извод за неоснователност на иска, тъй като противоречащо на закона бездействие на кмета на община Хасково не е доказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на АС-Хасково, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответната страна Община Хасково, по отношение на исковата претенция за обезщетяване на претърпени от училището ищец имуществена вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на Кмета на Община Хасково. Не са налице конкретни незаконосъобразни действия/бездействия, тъй като между гимназията и Общината не е бил сключен договор по реда на чл. 20, ал.7 от Наредбата за компенсирането , който договор е условие за компенсиране на пътните разходи на учениците . Практиката за възстановяване на разходите, която е действала между страните до м.септември 2021 г. , без да е имало сключен договор между тях, не съответства на разпоредбите на закона, поради което правилно АС Хасково приема, че е незаконосъобразна. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Правомощие да организира превозите на учениците по чл. 19, т.8 от Наредбата за компенсирането има общината по местонахождението на училището, а делегирането на това право е само една възможност и се осъществява само посредством сключен договор. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касатора не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд