Решение № 13740 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6643/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Топлофикация София ЕАД, гр. София срещу Решение 3014 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело 296/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като се отмени оспорения от дружеството административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ненков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът О. А. председател на Управителния съвет на етажна собственост, чрез процесуалния си представител адвокат Марчев, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Топлофикация София ЕАД, гр. София, срещу Решение Ж-958 от 07.11.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 са дадени задължителни указания на Топлофикация София ЕАД, гр. София да продължи процедурата по създаване на индивидуални партиди на сграда на адрес: гр. София, [улица], след като сградата е физически присъединена към топлопреносната мрежа и подменената абонатна станция притежава разрешение за ползване, подписано от представител на Топлофикация София ЕАД , в изпълнение на т. 5.4.1 от Лицензия за пренос на топлинна енергия Л-33-05 от 13.11.2000 г. и в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, а обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, доказателствената тежест е разпределена правилно. На следващо място, неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че в случая не са налице предпоставките на чл. 133, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като се касае до сграда, която е присъединена към мрежата на топлопреносното предприятие. Изпълнено е изискването на чл. 133, ал. 2 ЗЕ, като е представено писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Обстоятелството, че старата амортизирана абонатна станция на сградата е подменена не попада нито в посочените хипотези, при които Топлофикация София ЕАД може да откаже присъединяване, нито в посочените условия за присъединяване в разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба ЕРД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването (Наредбата), която изисква подаване на заявление до топлопреносното предприятие за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на съществуващи обекти или на обекти, за които е издадена виза за проектиране, в която не са посочени изходни данни и условия за присъединяване към топлопреносната мрежа. От всички събрани доказателства не става ясно именно поради каква причина Топлофикация София ЕАД бави процедурата и след като първо са уведомили заявителят за присъединяване, че процедурата е спряна поради наличието на твърдения за установена незаконосъобразност на решенията на етажната собственост, с последващо писмо са указали какви документи следва да се представят и впоследствие няколко месеца по-късно етажната собственост е уведомена, че процедурата по присъединяване е спряна поради неизпълнение на изискванията на чл. 17 от Наредбата. При наличието на фактическо присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, което касационният жалбоподател не отрича, следва да се счита, че изискванията на чл. 17 и чл. 19 от Наредбата са неприложими в случая и топлопреносното предприятие е трябвало да се пристъпи към създаване на индивидуални партиди на абонатите, каквото е и искането отправено до него. Към заявлението за включване на клиенти е представено както разрешение за ползване на сградата след извършено преустройство, включващо и реконструкция на съществуващата абонатна станция, така и разрешение за ползване на външен топлопровод и абонатна станция, при което са изпълнени изискванията на чл. 22 от Наредба ЕРД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. Налице е разрешение за ползване на обекта и на присъединителните съоръжения, както и писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата етажна собственост, за присъединяване на инсталациите на клиентите в сграда етажна собственост. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател Топлофикация София ЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Искането на ответника Етажна собственост на сграда в гр. София, [улица], представлявана от О. А. председател на Управителния съвет, за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 800 лева е неоснователно. По делото не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с който между страните да е определен размер на дължимо се възнаграждение и начинът му на плащане на процесуалните и представители за правна защита по настоящето дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение