Решение № 15697 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10739/2016 г.

Решение № 15697 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10739/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Местни данъци и такси" при община Самоков срещу решение № 742/20.07.2016 г. на Административен съд С. област по адм. д. № 370/2016 г., в частта в която съдът е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № АУ 2325/19.10.2015 г. на младши експерт "Местни данъци и такси" към община Самоков за определения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2013 г. в размер на 90.20 лв. и за 2014 г. - в размер на 82,17 лв. Релевира възражения за неправилност поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът не бил указал на административния орган, че в частта досежно определено обстоятелство не сочи доказателства. Тъй като органът си бил отменил обжалвания акт в частта по отношение на 2013 г. и 2014 г., неправилно първоинстанционният съд отменил същия акт в така посочената част. Ответникът по жалбата, А. Й. Т. изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред АССО е образувано по жалба на А. Й. Т. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № АУ 2325/19.10.2015 г. на младши експерт "Местни данъци и такси" към община Самоков /Актът/. Актът е бил обжалван по административен ред и потвърден от Н. О. "Местни данъци и такси" при община Самоков. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел, че Актът не бил влязъл в сила на 12.01.2016 г. като необжалван по административен ред. В тази насока касационната инстанция споделя изцяло доводите на АССО: Самият по-горестоящ административен орган с диспозитив на акта си от 22.03.2016 г. е потвърдил Акта за установяване на публично общинско вземане в цялост. На следващо място, неправилно за съобщаване на Акта за установяване на публично общинско вземане органът е приложил реда на чл. 32 ДОПК без да са налице предпоставките, визирани в правната норма. В този смисъл, производството пред АССО е допустимо образувано по редовна и допустима жалба на А. Й. Т. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за данък недвижими имоти № АУ 2325/19.10.2015 г. на младши експерт "Местни данъци и такси" към община Самоков за определения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/. За пълнота съдът посочва, че на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е подлежал акта в цялост, предвид факта, че в мотивите на решението на горестоящия орган е направено отбелязване, че АУПОВз е правилен само в частта за ДНИ за 2011 и 2012 г., но органът не е отменил акта за 2013 г. и 2014 г., видно от диспозитива на решението, с което се потвърждава АУПОВз. Горното обосновава извод за допустимост на обжалвания съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която им съответства. На касационна обжалване подлежи решението на АССО, в частта в която АУПОВз е отменен, поради което и останалата част от съдебния акт като влязъл в сила не е предмет на касационна проверка. В отменителната част решението е правилно. АУПОВз установява задължения на А. Й. Т. за ДНИ за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. за имот, представляващ търговски обект с година на построяване 1992 г., находящ се в гр. С., ул. К. Б., .№...9. По делото безспорно се установява, че през м. ноември 2012 г. имотът е иззет от жалбоподателя, като данъчната партида е закрита. Въз основа на това установяване, правилно АССО е отменил АУПОВз за 2013 г. и 2014 г. Неоснователни са оргументите на касатора, че решението е неправилно в тази част. Администратитвният орган не отрича нито факта на изземване на имота, нито факта за закриване на партидата, нито факта, че Тодоров не дължи данък за имота за 2013 г. и 2014 г. Той обаче твърди, че АУПОВз е отменен по административен ред в частта за данъчните задължения за 2013 г. и 2014 г. Такива доказателства по делото липсват. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати от АССО съществени процесуални нарушения. Съдът с разпореждане от 11.05.2016 г. е разпределил тежестта на доказване в процеса. Предвид правилно разпределената тежест на доказване, неблагоприятните последици за представяне на доказателства за доказване на обстоятелства в тежест на органа, са за същия. В тази насока, касационната инстанция констатира, че и пред ВАС не са представени от касатора доказателства за твърдяната отмяна. Предвид гореизложеното, като правилно решението на АССО в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд