Решение № 1714 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2020 г.

Решение № 1714 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Стройинвестконсулт 2013" ЕООД срещу Решение № 1029/13.07.2020 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 543/2019 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 488/07.05.2019 г. на кмета на община Благоевград, нареждаща премахването на строеж "Двуетажна сграда" в УПИ I-610. 276, кв. 31 по плана на III-ти микрорайон на града, като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община Благоевград, чрез зам. -кмета по икономика, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Техническата експертиза, приета от първостепенния съд, по същество е потвърдила достоверността на установяванията на администрацията относно характеристиките на обекта, квалифициращи го като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, принадлежащ към пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Експертът е изяснил, че сградата е долепена до съществуваща в съседния имот, а в поземления имот, където се намира наредената за премахване, няма друга сграда; на същото място е имало стара едноетажна сграда и към момента на огледа е констатирана новоизградена. Налице е известно разминаване по отношение на размерите и формата на строежа според чертежа към заключението и приложения към констативния акт.

1. При тези факти правилно съдът е отрекъл тезата за невъзможността да се определи предметът на нареденото за премахване незаконно строителство, какъвто е главният касационен довод.

а. Строежът е описан в заповедта като вид, местоположение и параметри в степен, позволяваща еднозначната му индивидуализация. Доколкото в поземления имот не е ситуирана друга сграда, а въпросната е реализирана на мястото на стара едноетажна сграда, не се поражда и съмнение относно идентичността на обозначената в разпоредителната част на заповедта с изследваната от вещото лице съществуваща сграда в имота. Отклоненията, получени при ръчното измерване на експерта, вкл. по отношение на квадратурата, не засягат съществени признаци на строежа, компрометиращи идентификацията му; аргумент в тази насока е и становището на самия експерт, изразено при изслушването в откритото съдебно заседание на 15.06.2020 г.

б. Следователно разпоредителната част на заповедта не страда от порок, обуславящ отмяната на акта. Очертаният с нея предмет на възложеното на адресата задължение съответства на дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК като предпоставка за обективната изпълняемост на заповедта – чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК.

1. Нивото на завършеност на обекта не дисквалифицира качеството му на строеж, спрямо който е допустимо упражняването на правомощието по чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, дори и да не попада в дефиницията за "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 ДРЗУТ. Този етап от извършване на строителството има значение при евентуална прехвърлителна сделка и по-специално дали неин предмет може да бъде правото на строеж или построената сграда (чл. 181 ЗУТ). Аргумент за неоснователността на довода, основан на степента на довършеност на обекта, е и предвидената изрично в чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ възможност да се разпореди премахването както на строеж, така и на част от него.

1. Строежът е нов, за него няма издадени строителни книжа в противоречие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, същият не попада в обхвата на изключенията от изискването за издаване на разрешение за строеж по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, а обсъждането на предпоставките за евентуалната му търпимост по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. е изначално недължимо – фактическото установяване на съда е за реализиране на строежа най-рано след месец юли 2016 г., т. е. далеч извън пределният период по втората цитирана разпоредба – до 31 март 2001 г. Затова премахването му е разпоредено материално законосъобразно, а потвърждаващото заповедта съдебно решение е правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение