Решение № 13281 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2016 г.

Решение № 13281 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 167/25.05.2016 г., постановено по административно дело № 268/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 041302187/11.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 142/28.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2011 г., както следва: вноски за ДОО в размер над 1 118,46 лева и лихви върху тях в размер над 184,75 лева; вноски за ДЗПО - УПФ в размер над 436,90 лева и лихви върху тях в размер над 72,16 лева и здравни вноски в размер над 699,04 лева и лихви върху тях в размер над 115,47 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в оспорената част по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено при допуснати процесуални нарушения по преценка на доказателствата и неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдебният състав неправилно се е позовал на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което е установило размера на задължителните осигурителни вноски на база по-големия годишен осигурителен доход, в който размер не са били включени декларираните, но невнесени от ревизираното лице авансови осигурителни вноски. Неправилната преценка на това заключение, било довело до формиране на погрешни правни изводи при решаване на спора по същество. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. против ревизионния акт относно установените с него задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г., както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 900 лева. Касационната жалба се поддържа от процесуален представител - юрисконсулт Е. У., която по съображения, изложени в писмени бележки, моли да бъде уважена. О. С. Д. Драгнева чрез пълномощник - адвокат С. С. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 - 124а ДОПК за периода 2007 г. - 2012 г. включително, в тежест на лицето С. Д. Д. са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както и задължения за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, вноски за ДЗПО за Универсален пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване. Съдът е обсъдил поддържаните от страните доводи и е извършил анализ на събраните по делото доказателства, след което е приел, че се доказва наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за посочените периоди. Относно конкретните размери на сумите, формиращи приходната и разходната част на паричните баланси по години, данъчно-задълженото лице не е изложило възражения и не е представило доказателства, оборващи констатациите, съдържащи се в ревизионния акт, поради което обосновано съдът е приел, че всички установени приходи и разходи са отчетени правилно от приходните органи. На следващо място, законосъобразно съдът е уважил възражението на ревизираното лице относно методът на изчисляване на недостига на парични средства за процесните периоди. Приходната администрация е използвала неправилен помесечен подход, поради което се е наложило с помощта на експерт да бъде установен недостигът на годишна основа. Така за 2011 г., вещото лице е установило, че превишението на разходите спрямо приходите за цялата календарна година е по-голямо от това, което е установено с ревизионния акт, но с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, която не допуска съдът да изменя актът във вреда на жалбоподателя, е прието, че дължимите задължения по ЗДДФЛ следва да са в размерите, изчислени от ревизиращите органи. Същият подход, съдът е следвало да използва и при преценката за точния размер на задължителните осигурителни вноски, което обаче не е сторил. Позовал се е на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по този въпрос, но не е съобразил, че експертът е изчислил само годишните изравнителни вноски за довнясане, дължими въз основа на установения по-голям размер на недостиг на парични средства за 2011 г. В посочените от вещото лице суми за довнасяне за осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО, не са били включени декларираните от лицето, но невнесени авансови осигурителни вноски. Както правилно се твърди в касационната жалба, сумата между декларираните авансови вноски и годишните изравнителни вноски върху новия по-голям размер на осигурителния доход за този период, е по-голяма от установената с ревизионния акт. Следователно и с оглед правилото на чл. 160, ал. 5 ДОПК, съдът е следвало да приеме, че размерът на дължимите от лицето осигурителни вноски за 2011 г. е такъв, какъвто е установен с ревизионния акт. Предвид изложените мотиви, съдебното решение, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 041302187/11.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 142/28.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, относно определените с него задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2011 г., както следва: вноски за ДОО в размер над 1 118,46 лева и лихви върху тях в размер над 184,75 лева; вноски за ДЗПО - УПФ в размер над 436,90 лева и лихви върху тях в размер над 72,16 лева и здравни вноски в размер над 699,04 лева и лихви върху тях в размер над 115,47 лева, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. Д. против ревизионния акт относно определените с него задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2011 г. При този изход на спора, претенцията на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява частично основателна. Тъй като процесуалният представител на приходната администрация не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 500 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,