Решение № 4707 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2020 г.

Решение № 4707 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Белмондо" ЕООД, подадена чрез адвокат Г. Х. против Решение № 551/24.09.2020 г., постановено по административно дело № 662/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 130/10.05.2019 г. на Кмета на Община Долни Дъбник, нареждаща премахване на незаконен строеж "Плътна ограда", ограждаща посочени в заповедта шестнадесет урегулирани поземлени имота, в кв. 7 в по регулационния план на гр. Долни Дъбник, с обща дължина от 364, 80 м. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Основните доводи са свързани с твърдения за противоречие между мотиви и диспозитив на административния акт, с който се нареждало премахване на несъществуващ строеж, както и твърдения за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като извършените от дружество дейности били само текущ ремонт по възстановяване на заварената, частично разрушена ограда. Касационната жалба се поддържа от адвокат Х., който моли да бъде уважена. Ответната страна, Кмет на Община Дъбник, чрез пълномощник – адвокат Е. Я. - М. оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила, по съображения, развити в писмени бележки. Моли за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, в това число са изслушани основно и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза, същите са анализирани подробно, след което са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Плевен е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от оспорващото дружество възражения, които се поддържат и пред настоящата съдебна инстанция. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Установено е изграждането на строеж, който по вид и характеристики е от шеста категория, попадащ в хипотезата на чл. 48, ал. 9 ЗУТ, представляващ плътна ограда със средна височина 2, 20 м. от нивото на прилежащия терен, изпълнена с бетонова основа с различна височина, бетонови блокчета и покрита с бетонови капаци, изграден без строителни книжа, поради което правилно квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е също така, че оградата преминава по имотните граници на подробно описани в заповедта шестнадесет урегулирани поземлени имота, собственост на "Белмондо" ЕООД, които са образувани след разделяне на УПИ X-2192 и УПИ XI-2192, кв. 7 в по плана на гр. Долни Дъбник, така, че ги огражда, като местоположението на оградата е ясно показано и на окомерната скица, част от констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. При така извършената подробна и ясна конкретизация на разпоредения за премахване строеж, правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на оспорващия в обратния смисъл. Не е налице съществено несъответствие между действителното фактическо положение и описанието на оградата в заповедта, с изключение на нейната дължина, която според органа е 364, 80 м., а според вещото лице е 372, 70 м., което обаче по никакъв начин не възпрепятства възможността да се идентифицира обектът, предмет на премахване, респективно не влияе негативно върху законосъобразността на административния акт. Следващия спорен момент касае периодът на изграждане на строежа, както и дали е бил извършен само текущ ремонт на стара заварена ограда или сега съществуващата е ново изградена. След анализ на събраните по делото доказателства, правилен е изводът на съда за това, че се касае за ново строителство, извършено след 2015 г., когато дружеството е придобило чрез покупко-продажба от общината УПИ X-2192 и УПИ XI-2192, кв. 7 в по плана на гр. Долни Дъбник. Видно от съдържанието на двата предавателно-приемателните протоколи от 06.07.2015 г., удостоверяващи предаването на придобитите имотите, е че същите са неоградени, обрасли с храсти и треви. При тези установявания, правилно е изключено приложното поле за търпимостта на строежа, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, и е обоснован, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски, които са в доказан размер от 350 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,