Решение № 8838 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане на "Мултикомерс-79 ЕООД, със седалище град Пловдив, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязло в сила Решение 6429/15.06.2023г., постановено по адм. дело 10288/2022г. по описа на ВАС, трето отделение. В молбата са изложени аргументи, свързани с наличието на нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни. Посочва, че основанието за отхвърляне на предявените от дружеството искове е, че към момента на предявяване на исковата молба не е установено изпълнение на задължението за заплащане на неустойка и лихви по договор за финансиране от 03.09.2012г. Излага твърдения, че е налице разместване в имуществото на дружеството във връзка с поети от дружеството задължения за неустойка и договорни лихви, като прилага доказателства 2 броя платежни нареждания. Моли да се отмени изцяло влязлото в сила съдебно решение. Ответникът Национална агенция за приходите, в постъпил писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт Евтимов, в който се изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Моли за отхвърляне на искането за отмяна на влязло в сила решение. Счита, че представените документи платежни нареждания не представляват ново обстоятелство, нито са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, но неоснователно. Със съдебния акт, чиято отмяна се иска, Върховния административен съд е отменил Решение 4919 от 18.07.2022г., постановено по адм. д. 6332/2021г. на Административен съд София- град в частта, с която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Мултикомерс-79 ЕООД сума в размер на 47 279,61 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. 5372/12.01.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, както и в частта с разноските, като е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В останалата му част, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 317 341 лева, от нереализирана печалба в периода 2015 г. - 2017г.; обезщетение за понесена загуба в размер на 66 414,41 лв. за финансовата 2015 г.; обезщетение за понесена загуба в размер на 120 711 лева от неустойка по анекс 1/ 02.01.2014 г. и лихва по договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключени с Мултикомерс 97 LTD Кипър; обезщетение за пропуснати ползи за сумата над 47 279,61 лв. до претендирания размер от 47 334,14 лв., представляващи законна лихва върху главница от 162 765,46 лв. или 83220,66 евро - запорирани парични средства по сметка на дружеството съгласно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки 5372/12.01.2015 г., за периода от 15.01.2015 г. до 24.11.2017г., ВАС е оставил в сила Решение 4919 от 18.07.2022г., постановено по адм. дело 6332/ 2021г. на Административен съд София-град. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно посочената в молбата на дружеството разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените в подкрепа на искането за отмяна- платежни не отговарят на посочените по-горе критерии. В случая като нови доказателства от молителя се сочат платежно нареждане от 31.05.2024г. за сумата от 85730 евро с наредител Мултикомерс-79 ЕООД и посочено основание Договор за финансиране от 03.09.2012г. и платежно нареждане от 31.05.2024г. за сумата от 50000 евро с наредител Мултикомерс-79 ЕООД и посочено основание неустойки по Договор за финансиране от 03.09.2012г. Сочените в искането за отмяна платежни нареждания не могат да се преценят, като открити нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, за да се уважи направеното искане за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. На първо място липсва обосновка защо с представените платежни нареждания са извършени плащания по посочените основания едва на 31.05.2024г., поради което същите да бъдат възприети като новосъздадени документи относно факти, които са твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Същите суми са платени извън периода 2015 г.- 2018 г., за който се твърди, че са настъпили вредите. На следващо място следва да бъде посочено, че с отправената молба е поискана отмяната на влязло в сила Решение 6429/15.06.2023г., постановено по адм. дело 10288/ 2022г. по описа на ВАС изцяло. Видно от представените основания за искането, същите са относими към част от предявените отделни искове, а именно обезщетение за понесена загуба в размер на 120 711 лева от неустойка по анекс 1/02.01.2014 г. и лихва по договор за финансиране от 03.09.2012 г., сключени с Мултикомерс 97 LTD Кипър. Освен това в Решение 6429/ 15.06.2023г., постановено по адм. дело 10288/ 2022г., ВАС е приел неоснователност на иска, не поради недоказаност на вредите, а поради това, че не е налице първият елемент, изискуем за ангажиране отговорността отменен административен акт. В съдебния акт е посочил, че видно е от постановление изх. С 170022-024-0030282/22.11.2017 г. на публичен изпълнител при НАП, че не се отменя самото постановления, а се отменят наложените обезпечителни мерки, поради отмяна на изпълнителното основание и цялостно погасяване на задължението. Постановлението за налагане на тези мерки обаче не само не е отменено като незаконосъобразно, но е и оставено в сила при оспорването му по предвидения в закона ред. Предвид изложеното, не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства" от съществено значение за спора. Така представените доказателства не водят до основателност на направеното искане. Следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на настоящото производство. Искателят следва да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,