Решение № 9239 от 14.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2014 г.

Решение № 9239 от 14.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "България Пропърти" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника му адв. Георгиева срещу решение № 61 от 28.05.2014 г. по адм. дело № 908/2013 г. по описа на Административен съд Добрич. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като иска отмяната му и като се пререши спора по същество да се отмени АУПОВ № 142-1 от 2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" - Каварна. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" - Каварна, в представен по делото отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 142-1 от 1.11.2012 г. на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна, потвърден с решение № АУПОВ № 142-1 от 18.11.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че дружеството-касационен жалбоподател е собственик на недвижим имот, представляващ земя в землището на с. Божурец, общ. Каварна, представляващ УПИ 130 с площ от 11 000 кв. м., с предназначение за вилно/жилищно строителство и с отчетна стойност 3 755 611.84 лв., за което същото е подало декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ от 2006 г. Дружеството е подало декларация на 30.11.2010 г., че няма да ползва горния имот през цялата 2011 г., като изрично е посочило, че няма да се ползват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите на обществено ползване. Въз основа на декларацията по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите е издал процесния акт, с който е установил задължение за ТБО за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите на обществено ползване за 2011 г. общо в размер на 6008.98 лв. и лихвите за просрочие към него в размер на 725.93 лв., изчислени към 1.11.2012 г., за собствения на "България Пропърти" ООД имот. Процесният АУЗД е оспорен пред по-горестоящия административен орган, в рамките на което производство началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна със свое решение № АУПОВ-142-1 от 18.11.2013 г. е потвърдил същия изцяло. За да отхвърли като неоснователна жалбата на "България Пропърти" ООД срещу АУПОВ N 142-1 от 1.11.2012 г., административният съд е приел, че в случая става въпрос за незастроен имот, който попада в границите на урбанизирана територия, с трайно предназначение за жилищни нужди, като няма данни сгради да са изградени. Съдът е изложил съображения, че имотът не е земеделска земя и с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна за него следва да се събира такса за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите на обществено ползване в размер, пропорционален на данъчната оценка. Посочил е също така, че видно от данните по административната преписка, община Каварна е направила разходи във връзка с горните две услуги за процесната 2011 г., както и че не е налице хипотезата по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, с оглед на което установените задължения са дължими от дружеството-касационен жалбоподател. Мотивиран по този начин, съдът е постановил акта си. Решението е неправилно. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тази услуга не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото лице, поради което за същата не е налице възможност предварително да се декларира неползване. Задълженото по чл. 11 от ЗМДТ лице не дължи таксата единствено в хипотезата, когато услугата не се предоставя - чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Предвид изложеното, неверни са мотивите на първостепенния съд, че таксата чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадена община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата. За да бъде законосъобразен актът, в частта му в която е установено задължение за такса чистота, е необходимо да бъде доказано реалното предоставяне от общината на услугата по отношение на територията, където се намира имотът на дружеството-касационен жалбоподател. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че по делото е останало неизяснено къде се намира процесният имот. Видно от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ имотът представлява УПИ 130, бивша земеделска земя, намиращ се в землището на с. "Божурец", извън строителните граници на селото (л. 93), като същият не граничи с пътна мрежа с трайна настилка (асфалт, бетон). Касационният жалбоподател твърди, че местността не е урбанизирана и няма изградена инфраструктура. Последното обстоятелство се подкрепя от съдържанието на НА за покупко-продажба № 193, т. II, рег. № 1943, дело N 332/2006 г. (л. 115-116), от който е видно, че като съседи на имота са посочени селски път на община Каварна и поземлени имоти - изоставени трайни насаждения. Обстоятелството, че процесният имот е УПИ, не обосновава еднозначен извод, че същият се намира в урбанизирана територия по аргумент от разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. Независимо от това, че е спорен въпросът къде точно се намира имотът и дали попада в район, определен от кмета на общината за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, то е безпредметно връщане на делото на първостепенния съд за установяване на горното обстоятелство, тъй като противно на приетото от Административен съд Добрич липсват доказателства за реалното предоставяне на тази услуга. По делото са представени 2 бр. договори за възлагане на обществена поръчка за процесния период с предмет "Сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване и третиране на твърди битови отпадъци в депо за неоспасни отпадъци на територията на община Каварна", представени са фактури за извършени разплащания от страна на общината на дружеството-изпълнител, както и доказателства за извършени разходи във връзка с дейностите по поддържане чистотата на териториите и такива за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения. Никое от тези писмени доказателства не обосновават извод, че услугите по поддържане чистотата на териториите е престирана по отношение на територията, където се намира процесният имот. Тези релевантни факти могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданскопроцесуалния кодекс доказателства - протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и др. да установят обвързаност на извършената услуга със съответната територия. Такива доказателства органът не е ангажирал. Фактурите и одобрените План-сметки удостоверяват заплащането на извършени услуги от страна на изпълнителя по договора за обществена поръчка, както и реално извършени разходи от страна на общината във връзка с възложеното, но не и реалното предоставяне на горните услуги. Не са такива доказателства и представените пред касационната инстанция Констативни протоколи, посочени като основание за издаване на фактурите и за разплащането от страна на общината. Видно от съдържанието на последните, същите са неотносими към територията, където се намира имотът на дружеството-касационен жалбоподател, тъй като няма данни там да има улици, площади или обществени площи, които да се поддържат - около имота няма пътна мрежа с трайна настилка, има селски път и имоти, представляващи изоставени трайни насаждения. Не е налице дължимост и на услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения - процесният имот е незастроен, бивша земеделска земя, не се ползва и не генерира отпадъци. Като е извел извод за дължимост на установената ТБО за услугите поддържане чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване, и обезвреждане на битовите отпадъци в депа, съдът е постановил материално-незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени процесният АУПОВ. Разноски не се претендират от касационния жалбоподател, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,