Решение № 11085 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2010 г.

Решение № 11085 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Глобал Енерджи" ЕООД против решение № 2220 от 05.07.2010 г., постановено от Административния съд София град по адм. д. № 2902/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Глобал Енерджи" ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № 2000903972/18.09.2009 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден от директора на дирекция "ОУИ" с решение № 253/23.02.2010 г. в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 102 681,08 лв. по фактура № 1/15.10.08 г., издадена от "Еко Новенерджи" ООД. Със същото решение "Глобал Енерджи" ЕООД е осъдено да заплати на ответната дирекция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2503 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу РА. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ"-София чрез процесуалния си представител по делото изразява становище, че поддържа съображенията в решението на директора на дирекция "ОУИ. Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че то е постановено при изяснена фактическа обстановка, след подробно обсъждане на всички доказателства, на възраженията и доводите на страните. Според прокурора анализът на клаузите на договора от 27.05.2008 г. и данните относно реалното му изпълнение, налагат извода, че с уведомлението за извършената регистрация в търговския регистър и в регистъра по ЗДДС на "Глобал Енерджи" ЕООД, това дружество е поело правата и задълженията на "Еко Новенерджи" ООД по договора занапред, т. е., че е налице правоприемство, от което следва, че плащането по процесната фактура, не е за извършена доставка на услуга, а с нея се уреждат правоотношенията с двете дружества с оглед настъпилото правоприемство. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе. С него на ревизирания субект е отказано, да се признае право на данъчен кредит по ф. № 1 от 15.10.08 г., издадена от "Еко Новенерджи" ООД. Фактурата е с предмет на стопанската операция - аванс по договор. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 6 от същия закон. Констатациите на органа по приходите са, че по фактурата не е налице реално плащане. Установено е, че по договор за съвместно разработване на ветроенергиен проект, сключен на 27 май 2008 г. между "Еко Новенерджи" ООД, "Глобал Енерджи" ЕООД и "Щит Енерджи 2008" ООД страните поемат задължения да си сътрудничат в разработването на един или повече проекти за ветроенергийни паркове. Към момента на сключване на това споразумение"Глобал Енерджи" ЕООД е в процес на регистрация. Съгласно чл. 3.3 от договора при сключването му, същият поражда действие между "Еко Новенерджи" ООД и "Щит Енерджи 2008" ЕООД. Страните се съгласяват обаче, че от момента на получаване на уведомление за вписването на "Глобал Енерджи" ЕООД в търговския регистър и регистрацията му по ЗДДС, последният ще придобие правата на "Еко Новенерджи" ООД и ще го замести в задълженията му по договора. Установено е, че на 03.06.08 г. във връзка с този договор, "Щит Енерджи 2008" ЕООД издава на "Еко Новенерджи" ООД ф. № 3/03.06.08 г. с данъчна основа 513405,38 лв. и ДДС 102681,08 лв. На 13.10.08 г. фирма "Глобал Енерджи" ЕООД е регистрирана. На 15.10.08 г. "Еко Новенерджи" ООД прехвърля аванса, платен на "Щит Енерджи 2008", на името на "Глобал Енерджи" като издава процесната фактура. В решението на директора на дирекция "ОУИ"-София е прието, че вписването в спорната фактура по съществото си не е аванс, свързан с доставка, тъй като не се очаква последваща доставка от издателя на фактурата в полза на получателя. Решението е мотивирано, че по силата на договора от 27.05.08 г. първоначално "Еко Новенерджи" ООД, а впоследствие (на 12.10.08 г.) жалбоподателят се явява възложител на комплекс от услуги, чието изпълнение е възложено на "Щит Енерджи 2008" ООД. Не се спори, че жалбоподателят след като встъпи в правоотношението с изпълнителя, не дължи ефективно заплащане на сумите, които са разходвани преди това от "Еко Новенерджи" ООД, съгласно изричната договорка между страните в споразумителен протокол от 17.10.08 г. Целеният между страните ефект е постигнат чрез цесия на права, съчетана със заместване в дълг. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС сделката, включително договарянето, свързана с дългове, вземания или други подобни договорни инструменти е освободена доставката, което означава, че върху нея с оглед на текста на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се начислява ДДС и не възниква правото на данъчен кредит. Поради това вписаният в спорната фактура предмет на доставката-аванс, касае авансът, платен от "Еко новенерджи" на "Щит Енерджи 2008" ООД, той не е самостоятелен аванс в данъчно-правния и обичайния смисъл на понятието. Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки изцяло аргументите и съображенията, изложени в решението на директора на ДОУИ-София. Съдът не е кредитирал споразумението за промяна на договора за съвместно разработване на ветроенергиен проект, върху което е обозначено сключването му на 02.06.08 г., който е приложен към жалбата. Съдът е приел, че това споразумение не носи достоверна дата, тъй като то не е представено в хода на ревизионното производство, нито от жалбоподателя, нито от издателя на спорната фактура, нито от изпълнителя по договора от 27.05.08 г. Съдът е преценил като неоснователно с оглед съвременните средства за комуникация, възражението на жалбоподателя, че споразумението не е представено на време, тъй като е съхранявано в централата в Люксембург. Изложени са съображения също така, че ревизираният субект е разполагал и с възможностите по ДОПК за спиране на ревизията, както и за продължаване на срока за депозиране на възражения срещу РД и пр. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Констатациите в РД са обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства. Въз основа на тях са направени верни изводи за фактически възникналите правоотношения между страните по тристранното споразумение, с оглед на което правилно е приложен материалния закон, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и по ф. № 1/15.10.08 г. начисленият ДДС е без основание, тъй като не е налице реално даден аванс за бъдеща облагаема доставка. След като ДДС по фактурата е начислен без основание, то по аргумент от посочената разпоредба не се следва данъчен кредит за получателя по фактурата. Като е възприел констатациите и изводите на органа по приходите и решаващия орган, административният съд е постановил обосновано решене, спрямо установената по делото фактическа обстановка. Основателни са съображенията на съда относно доказателствената стойност на представеното с жалбата до съда споразумение. То няма достоверна дата и съдържанието му не се подкрепя от други доказателства по делото, поради което правилно не е кредитирано от съда. С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция преценява, че не са налице сочените касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Решението като обосновано и правилно по изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд