Решение № 8896 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2011 г.

ВАСII отделение20.06.2012 г.докладчик т Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3323 от 05 юли 2011 г., постановено по адм. д. № 3253/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8896 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор София при РДНСК Югозападен район, чрез процесуалния представител юрк. Деница Симеонова, срещу решение № 3323 от 5 юли 2011 г., постановено по адм. д. № 3253/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-СО-16/17 февруари 2010 г. на началника на сектор София при РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Неда Христова Миланова, чрез пълномощника си адв. Наташа Тачева, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Неда Христова Миланова срещу заповед № ДК-02-СО-16/17 февруари 2010 г. на началника на сектор София при РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж "Преустройство на апартамент в офис", находящ се в УПИ I-9, кв. 522 по плана на София, м. "Зона Г-14". Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществена нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неспазване на установената форма, поради което я е отменил. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че за извършеното преустройство, квалифицирано от административния орган като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са били одобрени инвестиционни проекти и е било издадено разрешение за строеж № 51/15 април 2008 г. Установено е също така, че за издаването на посочените строителни книжа органът е бил своевременно уведомен от извършителя на строежа. Въпреки това е прието с оспорената заповед, че строежът е незаконен, тъй като разрешението за строеж не е влязло в сила. Правилно съдът е приел, че - обратно на приетото в заповедта, разрешението за строеж е влязло в сила, за което има отбелязване върху него. При това положение приетото от съда относно неспазването на разпоредбата на чл. 35 от АПК е законосъобразно. Изложените в тази връзка съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Правилно е и приетото от административния съд, че неизлагането на фактите, въз основа на които е прието наличието на незаконен строеж, изграден при липсата на строителни книжа, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба, относно това, че във всички съставени констативни протоколи изрично е посочено, че разрешението за строеж не е влязло в сила. Тази констатация е била оспорена от Неда Миланова, поради което е следвало да бъде установена по надлежния ред. Това не е станало пред административния съд. Не се сочат такива доказателства и в тази инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че "затрупването" на административния орган с жалба от съсобственици в имота относно извършеното преустройство, за което впрочем по делото не са представени доказателства, само по себе си не е основание да се приеме, че разрешението за строеж не е влязло в сила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1