Решение № 941 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2008 г.

Решение № 941 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. и К. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (ГС) по гр. д. № 2760/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. Н. М. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното като постановено по непредявен иск и делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане на осн. чл. 209, ал. 1 от ГПК, отм. Прието е, че искът за парично вземане не е разгледан на предявеното договорно основание - по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, следващо от твърденията в исковата молба, а на непредявено извъндоговорно - по чл. 59 от ЗЗД. Това според въззивния съд обуславя недопустимостта на първоинстанционното решение и налага обезсилването му на посоченото процесуално основание. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: исковите претенции срещу двете касаторки са разгледани по изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават и за заявеното искане за парично вземане. Установените от въззивния съд пороци на първоинст. решение са такива по приложението на материалния закон с определяне на вярната квалификация на исковете, като произтичаща от договор или не. Нарушението на материалния закон при определяне квалификацията на иска не обосновава разглеждането му като непредявен и следващите от това недопустимост и обезсилване на решението по чл. 209, ал. 1 от ГПК, отм. Съдът е разгледал непредявен иск, когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса не се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства или/и искане, с които е сезиран. В случая такова разглеждане не е налице, а с това и констатираната от ГС недопустимост на първоинст. решение, като основание за обезсилването му. Въззивното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, следва да се отмени и делото - върне на въззивния съд, за ново разглеждане с произнасяне по същество на спора. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.