Решение № 7858 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2019 г.
ВАСII отделение19.06.2020 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5352/12.08.2019 г., постановено по административно дело № 903/2019 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на СД "КИФ–13–Филипов и С-ИЕ", ЕИК: 121454352, съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7858 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против Решение № 5352/12.08.2019 г., постановено по административно дело № 903/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена Заповед № РА-29-17/13.11.2018 г., забраняваща ползването и достъпа до строеж: "Преустройство на помещение за социални контакти от вх. В, бл. 10, ж. к. "Левски – зона Г" в магазин за продажба на битова електроника и електротехника и оказион". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, които не съответствали на установените факти. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Павлов, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна – СД "КИФ–13–Филипов и С-ИЕ" се представлява от адвокат Маркова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, свързани с допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка. Ответникът по касация по силата на Договор № 97-104/07.11.1997 г. се легитимира като собственик на магазин за хранителни стоки/ помещение за социални контакти, намиращ се в бл. 10, вх. В, ж. к. "Левски – зона Г". В оспорената заповед, издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ, административният орган е приел, че е налице строеж "Преустройство на помещение за социални контакти от вх. В, бл. 10, ж. к. "Левски – зона Г" в магазин за продажба на битова електроника и електротехника и оказион", който се ползва по предназначение, но без да е въведен в експлоатация по надлежния ред. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая административният орган не е установил в какво се изразява конкретното преустройство, кога е извършено, кой е приложимият режим за въвеждане на строежа в експлоатация, какво е било предназначението на имота, съответно има ли е промяна на предназначението. Налице е несъответствие между отразеното в Констативен акт от 12.07.2018 г., според който строежът се ползва в отклонение на издаденото разрешение за ползване, и съдържанието на процесната заповед, от което е видно, че строежът се ползва по предназначение, но без да е въведен в експлоатация. При констатирани противоречия и липса на установяване на относими факти от значение за случая, се възпрепятства възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, поради което правилно оспорената заповед е отменена. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 720 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,