Решение № 112 от 2.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1771/2016 г.
ВКСI търговско отделение02.08.2017 г.докладчик т Елеонора Чаначева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 990 от 14.05.2016 г. по гр. д. № 1278/2016 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която след отмяна на решение № 2065/15 г. и решение № 1316/13 г. по т. д. № 557/07 г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 94, чл. 94а, чл. 95, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването "Ш на С." от 22.12.2006 г. и 2.02.2007 г. в издания на предаването на "Г на е" излъчени 8.01.2007 г. и 5.02.2007 г., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 95, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗАПСП- за неправомерно използване на части от предаването "В на д" в издание на "Г на е" от 8.01.2007 г., песента "Е ф с ц ч" в "Г на е" от 5.02.2007 г. и от предаването на "Ш на С." от 12.12.2006 г., 10.01.2007 г., 11.01.2007 г., 25.01.2007 г., 14.02.2007 г. и 2.03.2007 г. в издания на "Г на е". Решението е окончателно
Мотиви
Решение № 112 от 2.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1771/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си -адв. Л. Н. е подал касационна жалба против решение № 990 от 14.05.2016 г. по гр. д. № 1278/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 2065/15 г. и решение № 1316/13 г. по т. д. № 557/07 г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 94, чл. 94а, чл. 95, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването "Ш на С." от 22.12.2006 г. и 2.02.2007 г. в издания на предаването на "Г на е" излъчени 8.01.2007 г. и 5.02.2007 г., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 95, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗАПСП- за неправомерно използване на части от предаването "В на д" в издание на "Г на е" от 8.01.2007 г., песента "Е ф с ц ч" в "Г на е" от 5.02.2007 г. и от предаването на "Ш на С." от 12.12.2006 г., 10.01.2007 г., 11.01.2007 г., 25.01.2007 г., 14.02.2007 г. и 2.03.2007 г. в издания на "Г на е". Касаторът, чрез пълномощника си - адв. Л. Н. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По -конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед приетото, за това, че използваните откъси от "Ш на С.", "В на д" и "Е ф с ц ч" представляват цитат по смисъла на чл. 24 ЗАПСП. Развити са съображения за неправомерност на извършената намеса в посочените произведения без съгласието на продуцентите. Развити са още оплаквания и за това, че съдът неправилно е приел, че излъчванията в конкретния случай на процесните произведения в предаването "Г на е" съставляват добросъвестна практика, както и че е изпълнено изискването за посочване на продуцента на процесните предавания Разгледана е и липсата на възражение на ответниците по делото за невъзможност на изписване на името на продуцента на предаването във финалните надписи. Така е обоснован извод, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Ответниците по касация - [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез пълномощниците си, са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение № 1316 от 19.07.2013 г. и решение № 2065 от 28.12.2015 г. постановени по т. д. 557/07 г. на Софийски градски съд и по същество е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 94а и чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, присъдени са и разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците са доказали своята материалноправна активна легитимация като титуляри на продуцентски права върху телевизионното предаване "В на д" и телевизионното предаване "Ш на С. Т.", а ищецът [фирма], [населено място] е носител на продуцентски права и върху звукозаписа на песента "Е ф с ц ч". Прието за безспорно по делото е, че ответникът [фирма], [населено място] е използвал откъси от тези продуцирани от ищците произведения, без да е искал, респективно получил, разрешение от тях и без да е заплатил съответното възнаграждение. За неоснователно е било прието възражението на ответниците, направено в хода на производството срещу приемането на приложени с исковата молба оптични носители със записи на епизоди от предаването "Ш на С. Т." и "В на д", с оглед призната от състава процесуална възможност за приложимостта на общите правила на доказване на претенциите, съобразно действащия процесуален ред, установен с ГПК. За безспорно, също така е прието и това, че ответникът [фирма], [населено място] е извършил намеса в съдържанието на излъчените от него откъси от процесните предавания. Съдът подробно е изложил разбирането си за съдържанието на продуцентското право, изведено от разпоредбата на чл. 90а, т. 1-10 ЗАПСП, както и от разпоредбата на чл. 90а, ал. 2 от същият закон, установяваща правото на продуцента да изисква при използване на записа името му да бъде посочвано по обичайния за това начин. Решаващият състав е разгледал направеното правозащитно възражение на ответната страна за наличие предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, които е мотивирал като доказани- приел е, че процесните части от предавания са разгласени произведения съгласно § 2, т. 1 ДР ЗАПСП, приел е, че използваните фрагменти от тези предавания съставляват цитати, съобразно заключението на вещите лица Б. и Д., обосновали извършената намеса в кадрите като неотнемаща това качество, поради видимост и разпознаваемост на оригиналния аудио- запис, като излъчването давало възможност за възприемане на цялостната идея, с разбиране за смяна на темата. Съдът е определил формата на предаването "Г на е" като обзорно развлекателно предаване, с което се критикуват телевизионни скандали и записи, от което е изведено и това, че използваните фрагменти от процесните предавания са в обем, който съответства на преследваната сатирично-пародийна цел. По отношение на преценената като последна предпоставка на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, относно обозначаване на носителите на правата върху излъчваните произведения е прието, че фрагментите от тях са съпроводени с гласови и визуални анонси, които съобразно експертите Б. и Д. отговарят на възприетото в българската телевизионна практика, а именно посочване на излъчващата медия и предаването, от което се цитира. На приетото като изискване на обсъжданата норма, обозначаване и на продуцента на използваните предавания, съдът е счел за установени обозначенията на продуцента [фирма], който бил посочен визуално, с идентифициращ знак - лого, видим по време на излъчване на кадри от "Ш на С. Т." и "В на д" в предаването "Г на е". Съдът е направил извод, че посочването на този правоносител е било извършено по обичайния за това начин. За правото на обозначаване на другият ищец- настоящ касатор е прието, че по делото нямало данни как и по какъв начин, той самият се е обозначил като продуцент на процесните предавания, а доказването на това обстоятелство било в негова тежест. С оглед липсата на доказателства в тази насока, съдът е приел, че е налице и тази предпоставка на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Така мотивиран е отхвърлил предявените искове. С определение № 117 от 1.03.2017 г. на ВКС, I т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За релевантни, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК са приети въпросите - "При липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използването на откъси от чужди произведения, поради обозначение, което съответства на обичайната практика." "Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на Продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването." и "Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване". Тези въпроси са обосновани като разрешени от въззивния съд в противоречие, с разрешението им, дадено с решение № 214 от 28.12.2012 г. по т. д. № 929/11 г. на САС. С това решение, постановено по аналогичен спор, при идентична фактическа обстановка, съставът на САС изрично е приел във връзка с приложение на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, че елемент от фактическия състав на нормата е и посочването на името на продуцента на аудио-визуалното произведение, с оглед изясненото съдържание на продуцентското право, изведено от разпоредбата на чл. 90а ЗАПСП. Така е мотивирана необходимост от изписване по подходящ за това начин, името и на продуцента, като логото на излъчващата телевизия, чрез която е осъществено първоначалното разгласяване на процесните произведения и посочване на наименованието на самото предаване не установяват това заложено изискване в обсъждания текст, с оглед изричната разпоредба на чл. 90а, ал. 2 ЗАПСП. Съставът на САС е разграничил изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП- от една страна задължителното посочване на продуцента, като носител на правата, от друга- цитирането осъществявано, съобразно обичайната практика и в обем, оправдан от целта. Това разграничение, е обсъдено като различни предпоставки по текста и е обоснована необходимостта да бъде установено наличието на всяка една от тях, за да бъде прието спазване изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, като законово въведена възможност да се използва продукта без съгласието на правоносителите и без заплащане. По отношение на последния релевантен въпрос изрично е прието, че доказване на изключението по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, даващо възможност за свободно използване на части от аудиовизуалното произведение е в тежест на ответника, т. е. на този, който е използвал продукта, без да иска разрешение от правоносителите. Следователно, с обжалваното решение, разгледано по-горе, са направени различни правни изводи относно приложението на същият текст и необходимостта от посочване на продуцента, с оглед осъществяване на правата му, визирани от чл. 90а, ал. 2 ЗАПСП. Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че практиката установена и с двете противоречиви решения е неправилна, поради следните съображения: Продуцентът е правоносител - лице, което инвестира в права и впоследствие възстановява инвестицията си чрез реализиране на печалба от лицензиране на права за използване на аудиовизуално произведение, изведено от чл. 62, ал. 3 ЗАПСП, с който е дадена легална дефиниция - продуцент е физическо или юридическо лице, което организира създаване на произведението и осигурява финансирането му. Обект на неговото сродно право е първоначалният запис на аудиовизуалното произведение и копията получени в резултат на този запис.