Решение № 389 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1029/2014 г.

Решение № 389 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1029/2014 г., I н. о., НК,докладчик председателят Пламен Томов Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 419 НПК. Образувано е по "молба" на адвокат А. Танков, упълномощен защитник на осъдената Р. Ц., с искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателното производство на влязлата в законна сила присъда № 237 от 08.07.2013 г., постановена по в. н. о. х. д. № 1982/2013 г. от Софийския градски съд, с която е била отменена изцяло оправдателната присъда от 09.03.2012 г. по н. о. х. д. № 24617/2011 г. на Софийския районен съд и подсъдимата Ц. призната за виновна в това, че на 26.08.2011 г., около 13.00 часа, в [населено място], [жк], [жилищен адрес] партера на вх. "А", в търговски обект - павилион за вестници и списания, стопанисван от [фирма], държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - цигари на обща стойност 659.00 лева, с дължим акциз 331.54 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НК подсъдимата е осъдена на една година лишаване от свобода, глоба в размер на 1318.00 лева и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. В полза на държавата били отнети инкриминираните вещи - 96 броя кутии цигари. В "молбата" (искането) се изтъква, че въззивният съд е извел неверни фактически констатации относно "маловажността" на случая, и че доказателствените източници в тази насока са оценени едностранчиво и превратно. Прави се искане, след възобновяване на производството да бъде отменена въззивната осъдителна присъда и да се остави в сила първоинстанционният оправдателен съдебен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Искането е поддържано и съдебно заседание от адвокат Н. преупълномощена от адвокат А. Танков да представлява осъдената пред ВКС в производство по реда на глава тридесет и трета от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че искането е неоснователно при отсъствие на предвидените в закона основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд намери, че искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването, но и че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК, в частност по чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 НПК, като мотивите на въззивната присъда са съответни на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК - приети са за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с позоваване на направеното от подсъдимата самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. При установените обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление и че случаят не е "маловажен", са и законосъобразни. Развитите оплаквания не мотивират допуснати нарушения на процесуалните норми и дерогиране на материалния закон. Основното възражение на защитата се свежда всъщност до твърдение, че случаят е "маловажен" по смисъла на закона и подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност по чл. 234 НК, но според ВКС признаците на престъпния състав по чл. 234 НК са налице както от обективна, така и от субективна страна. Продаваните от подсъдимата цигари са били без бандерол, какъвто се изисква от Закона за акцизите и данъчните складове. Въззивната инстанция вдействителност е съобразила ръководна практика на ВС на РБ още от 1978 г. (тълкувателно решение № 62 от 26.05.1978 г. на ОСНК), че маловажността на случая се преценява и е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Разрешението на този въпрос и сега трябва да става след комплексна преценка на съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и на извършителя. В съответствие с показанията на свидетелите А. и К. съдът правилно е оценил факта, че инкримираните кутии цигари са намерени именно в търговския обект, стопанисван от подсъдимата, поставянето им в пазарски чанти зад стилажите с вестници и списания, немалкият им брой - 96 кутии, различният им вид и марки. Съставът на ВКС изцяло възприема и логическия извод на въззивната инстанция относно предназначението на намерените цигари в търговския обект - също търговско, а не за лична употреба. Претендираното от защитата искане за приложение на чл. 78а от НК е неоснователно, защото не отговаря на изрични изисквания, посочени в материалноправната норма. Лишен от основание е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдената. При определяне на размера на санкцията от въззивния съд са били оценени всички обстоятелства, които имат значение за това. То е индивидуализирано до минимума на предвиденото в материалната норма, и след стриктно съблюдаване на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието е в справедлив размер и отговаря в най - пълна степен на тежестта на конкретното посегателство и данните за личността на дееца. По - голяма снизходителност няма да способства за постигане на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ръководен от всичко изложено и съобразно с приложимите разпоредби на глава тридесет и трета от НПК, ВКС - първо наказателно отделение