Решение № 14014 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2019 г.

Решение № 14014 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Митев транспорти" ООД, гр. Благоевград против решение № 325 от 18.02.2019 г., постановено по адм. д. № 636 по описа за 2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за вреди в размер на 307, 50 лв. срещу Агенцията по вписванията. Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 ЗОДОВ, чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувателната практика на ВАС и ВКС и практиката на смесени петчленни състави на същите съдилища. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исковата сума, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Агенция по вписванията не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Исковата молба е подадена първоначално до Районен съд - Благоевград, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. По образуваното гр. д. № 691/2018 г. съдът е приел, че разглеждането на спора е подсъдно на Административен съд - Благоевград, като се е позовал на разпоредбата на 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Посочил е, че с приемането на нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, т. 7 от ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е с отпаднало действие и исковете за вреди от длъжностни лица към Агенцията по вписвания следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. След изпращане на делото по подсъдност, пред Административен съд Благоевград е образувано адм. д. № 636/2018 г., по което съдът е приел, че производството е недопустимо. Изложил е съображения, че е налице друг ред за защита, поради което и на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е прекратил производството. С определение № 15273 от 10.12.2018 г. по адм. д. № 14342/2018 г. на Върховния административен съд и Върховния касационен съд е отменено прекратителното определение на Административен съд Благоевград. ВАС е приел, че съгласно текста на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице по регистрацията по реда на ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, като част от охранителното производство по арг. от чл. 538 от ГПК е и оспорването на отказа за издаването му. Поради това е прието, че е налице друг ред за защита по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Решението е правилно. Касационната инстанция в мнозинството на състава споделя мотивите на административния съд. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Позоваването на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС е неправилно поради това, че посоченото тълкувателно решение има различен предмет. Разноските, направени в пода на търговско или гражданско производство не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При този процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. При този изход от спора, на страните не се дължат разноски. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Аглика Адамова Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията /В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи, които са били депозирани още по т. д. 167/2017 г. на Благоевградски окръжен съд. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 15, 00 лв. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд - Благоевград. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния предявен размер от 307, 50 лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Агенция по вписванията да заплати на "Митев транспорти" ООД сумата от 307, 50 лв. Съдия: /Аглика Адамова/