Решение № 567 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2014 г.

Решение № 567 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 246 от 24.04.2014 г., постановено по адм. д. № 213/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 0-485/1 от 15.01.2014 г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието и е върната преписката за ново произнасяне. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, респективно отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Тодор Маринов Събев, чрез своя процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Спор между страните по установената от съда фактическа обстановка няма. Със заявление от 4.12.2013 г. Събев поискал от ответника достъп до обществена информация - петнадесет броя заповеди, издадени от министъра на правосъдието и касаещи провеждането на конкурси в дирекцията. След като административния орган уведомил заявителя, че търсената обществена информация се отнася до трети лица и на основание чл. 31, ал. 1 Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е необходимо съгласието им, срокът е удължен с 14 дни, като на 15.01.2014 г. е издадено оспореното решение. С него е постановен отказ, с мотив, че търсената информация е общодостъпна - публикувана на интернет страницата на ГДИН. Правилно съдът е приел, че след като Събев е адресат на изричен отказ да му бъде предоставена информация, търсена от него по реда на ЗДОИ, то за същия е налице правен интерес от оспорване на административни акт. При правилно тълкуване и прилагане на закона АС - Пазарджик приема, че административния орган не е мотивирал в коя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ - е взето решението за изричният отказ да бъде предоставена на Събев информацията, предмет на заявлението му. Неоснователно е възражението на касатора, че съда неправилно е присъдил на жалбоподателят направените по делото разноски в пълен размер, незачитайки направеното възражение за прекомерност. Присъдената сума за възнаграждение за адвокат от 400 лева, е близо до минимално предвидената сума от 300 лева - минимално възнаграждение за един адвокат, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет. С оглед изхода от настоящия спор касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500 лева - възнаграждение за адвокат, като по изложените вече съображения - същото не се явява прекомерно завишено. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,