Решение № 12376 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16470/2013 г.
ВАСVIII отделение17.10.2014 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2735/01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2490/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12376 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16470/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП) против Решение № 2735/01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2490/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Реал Метал" ЕООД чрез адв. Ковачева оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание и в писмен отговор, като разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 2735/01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2490/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт № 031200834/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 363/10.07.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна, с който за данъчен период м. 06.2011 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 12 243.34 лв. по две фактури, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД с предмет "аванс" и "лизингов автомобил" в изпълнение на сключен между дружествата договор за финансов лизинг с предмет фабрично нов автомобил, марка "AUDI A 5", модел "SPORTBACK 2.0 TDI". За да отмени РА, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че процесния автомобил попада в изключението от общото правило на § 1, т. 18, изречение второ, предложение първо от ДР на ЗДДС, в какъвто смисъл е трайната практика на ВАС. Касаторът оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилни и обосновани са изводите на съда относно действителността на издадения РА, липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи относно това налице ли е пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. "Реал Метал" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 17.09.2010 г. и извършва дейност търговия на едро с отпадъци и скрап. Между "Реал Метал" ЕООД и "Порше лизинг БГ" ЕООД е сключен договор за финансов лизинг с предмет фабрично нов автомобил, марка "AUDI A 5", модел "SPORTBACK 2.0 TDI". Издадени са 2 бр. фактури с предмет "аванс" и "лизинг автомобил". Автомобилът притежава сертификат за съответствие на ЕО, издаден от производителя. Представено е свидетелство за регистрация на товарен автомобил, брой места 4+1, категория N1. Според обясненията на ревизираното лице, автомобилът е закупен за да се използва в дейността на дружеството. Според ревизиращите органи съгласно легалното определение по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС процесният автомобил е лек, тъй като е с брой места 4+1, т. е не превишава 5 и не е предназначен за превоз на товари. Позовал се е на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. При определяне типа на автомобила се е позовал на Комбинираната номенклатура на ЕС, съгласно която превозните следства, които са предназначени за превоз на пътници и на товари се квалифицират в позиция 8703 - пътнически и товаропътнически. Приел е, че процесния автомобил не може да се класифицира по позиция 8704 - автомобили за превоз на стоки. Поради това е прието, че ревизираното лице неправомерно е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 243.34 лв., поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказано на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно и обосновано, постановено е при изяснена фактическа обстановка, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно административният съд е приел, че процесният автомобил не е лек, а е товарен автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Видно от свидетелството за регистрация процесният автомобил е регистриран, като товарен от категория N1. Това доказателство е съобразено от съда, още повече, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира, че неоснователно е позоваването от страна на Д "ОУИ" Варна на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Според настоящия състав процесното МПС е от категория N1 - моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с техническа допустима маса не повече от 3,5 тона и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е извода на административния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил. В касационната жалба се оспорва изводът на административния съд, основан на данни, събрани в хода на ревизионното производство, а именно, че въпросния автомобил е заведен като актив/транспортно средство/ на предприятието по сметка 205 и че за ползването му е платен данък върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, с която е отменен РА, досежно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 8 447.98 лева, ведно с прилежащи лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение