Решение № 12866 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2012 г.

Решение № 12866 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 - 178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Иван Атанасов Вълчев от гр. Ямбол срещу заповед № РД 46-519 от 19.06.2012 г. на заместник-министъра на земеделието и храните в частта й по заявление с вх. № 94-592 от 4.02.2008 г., с която на наследниците на Иван Тодоров Вълчев е определено обезщетение от 313 дка на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ. Иван Вълчев в жалбата си прави оплакване за неправилност на заповедта, като релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея моли съда, да я отмени. Към делото, образувано по жалбата на Иван Вълчев с определение № 13 807 от 5.11.2012 г., е присъединено адм. д. № 12 089/2012 г. на основание чл. 213 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Присъединеното дело е образувано по жалба на Димитър Матев Матев от гр. Елхово срещу същата заповед на заместник-министъра на земеделието и храните. В нея са направени сходни оплаквания за неправилността й, съдържащи се и в жалбата на Иван Вълчев както и искане за отмяната й. Ответната страна по жалбата - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва и двете жалби. В представените писмени бележки излага съображения противни на тези, съдържащи се в жалбите, като моли, те да не се уважават. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледани по същество те са основателни. От данните по делото се установява, че и двамата жалбоподатели са наследници на Иван Тодоров Вълчев, изселил се бежанец, а имотите му са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. в ДВ, бр. 87 от 1964 г. Неговите наследници са правоимащи според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Обжалваната заповед е издадена от заместник-министъра на земеделието и храните, по заместване, видно от приложената заповед № РД 09-954 от 18.06.2012 г. на министъра на земеделието и храните - лист 17 от адм. д. № 12089/12 г., от което следва, че оспорването й е подсъдно на Върховния административен съд, според т. 1, изречение второ от ТР № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд. Възражението на Димитър Матев в жалбата му, че е издадена от некомпетентен орган е неоснователно. От данните по делото се установява освен това, че с предходна заповед № РД 46-286 от 20.09.2010 г. министърът на земеделието и храните по подадено заявление с вх. № 94-592 от 4.02.2008 г. на Иван Вълчев, като наследник на бежанеца Иван Тодоров Вълчев, е определил обезщетение от 313 дка на същото правно основание - чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Тази заповед е била отменена с решение № 4445 от 29.03.2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, което е оставена в сила с решение № 12 960 от 12.10.2011 г. по адм. д. № 7651/2011 г. на петчленен състав. В изпълнение на указанията, дадени в съдебното решение за отмяна, е издадена и заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол. Комисията, помощен орган на министъра, според чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като е разгледала заявлението на Иван Вълчев при произнасянето си по него е съобразила дадените указания в съдебното решение и е назначила комплексна (графична и техническа) експертиза на архивен документ "Молба за ликвидиране" от досие 7676, АЕ 186, опис 12, фонд 719к на ЦДА, на името на Иван Тодоров Вълчев, приложен към заявлението. В протокола са възпроизведени задачите, поставени към експерта и накратко съдържанието на отговорите му. Приложено е и самото заключение лист 31-37 от делото, ведно със снимковия материал, изготвен от вещото лице. При обсъждане на заключението комисията е приела, че в "Молбата за ликвидиране" има преправки, зачерквания и дописване, без да може да се установи какви са били цифрите, сочещи на действителната площ на имотите, което не е давало възможност да се установи и каква е била действителната воля на собственика им при изписването на тяхната площ. Поради това комисията е направила извод, че за нея е останала единствената възможност да определи площта на имотите, подлежащи на обезщетение, като вземе предвид числата, записани на стр. 2 от "Молбата за ликвидиране", които са без задрасквания и дописвания. По така изложените съображения комисията е взела решение да предложи на министъра да издаде заповед за признаване на правото на обезщетение на наследниците на Иван Тодоров Вълчев в размер на 313 дка земеделски земи. Това решение на комисията е възприето от заместник-министъра, действащ при заместване, който е издал и оспорената заповед, с която е признал правото на обезщетение само за 313 дка земеделски земи. В жалбите до съда срещу оспорената заповед, за доказване на твърденията в тях, е посочено и доказателствено средство-назначаване на комплексна графична и технична експертиза. Това доказателствено искане не е уважено от съда, предвид приложената вече експертиза, чието заключение е било прието от помощния орган на заместник-министъра по две съображения: На първо място задачите, поставени от жалбоподателите към експерта са идентични с тези, поставени от административния орган, а обекта на изследване е същият, а на второ място - настоящият състав се е възползвал от чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, като е приел, че доказателството е събрано редовно в производството пред административния орган, като заключението има сила и за съда. При тези фактически установявания, настоящият състав намира, че оспорената заповед е валидна, но при издаването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са изложени съображения за преценката на писмените доказателства, по начина визиран в чл. 40, ал. 3 АПК. Безспорно е, че "Молбата за ликвидиране" съдържа зачерквания и поправки. Въпреки това, не може да се установи защо и по какви съображения от всичките изписани цифри, с които е посочена площта на имотите на бежанеца, едни са възприети и кои са те и защо, а други не. Едва в писмените бележки на процесуалния представител на министъра на земеделието и храните става ясно, че не са признати 426 дка ниви, 150 дка гори, 2000 дка пасища и 8 дка дворно място с построена къща и чешма. В протокола на комисията-помощен орган на министъра, няма никакво фактическо обстоятелство, което да сочи на причините за взетото решение, което да се предложи на министъра за признаване на правото на обезщетение само за 313 дка земеделски земи и кои са те от всичките описани в молбата. Липсата на мотиви относно фактическите установявания на административния орган защо признава само 313 дка земеделски земи от всичките описани и кои точно са те, както и кои не са признати за правото на обезщетяване от всичките описани имоти и защо, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не дава възможност да се извърши контрол върху издадената заповед в същинската й част. Между страните не се спори относно това, че жалбоподателите са наследници на Иван Тодоров Вълчев, както и че неговите документи са в архивен фонд 719к, опис 12, според определението дадено в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., с което е изменен и допълнен ППЗСПЗЗ. Безспорно е, че писмените бележки на процесуалния представител на министъра на земеделието и храните не могат да служат за фактически основания на комисията, изготвила протокола и взела решението, предложено на заместник-министъра на земеделието и храните. Липсата на фактически основания относно преценката на доказателствената сила на "Молбата за ликвидиране" направена от административния орган е съществено нарушение на административно производствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че в "Молбата за ликвидиране", на страница 2, ред 5-ти числото 30 е поправено, като върху цифрата нула е записана цифрата 3. Няма никакво обяснение, защо не е възприето първоначалното число 30, след като вещото лице е установило, че цифрата нула е поправена на три. По същия начин няма изложени мотиви, защо не е признат за обезщетяване двора от 8 дка с къща и чешма, при положение, че в "Молбата за ликвидиране" в тази част няма никаква поправка или дописване в цялото изречение. Такова избирателно определяне на декари земеделски земи, за които се признава правото на обезщетяване, без да се изложат каквито и да било обяснения, не може да представлява изпълнение на задължението на административния орган по чл. 40, ал. 3 АПК. Вярно е, че преценката на документа принадлежи на административния орган, но преценката не е съобразена с останалите обстоятелства и факти, събрани в хода на административното производство. Освен това не следва да се забравя, че оригиналът на този документ се съхранява в ЦДА, от където е предоставен на вещото лице, изготвило експертизата, което в отговорите на първата и втората задача посочва, че молбата на първа и втора страница, с изключение на числото 80 на ред 19 от втората страница са изпълнени с почерка на едно и също лице. Заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона, защото целта е обезщетяване на българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно описаната спогодба в чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не непризнаването на правото на обезщетение по неясни съображения. По изложените мотиви оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й и връщане на делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, защото на административния орган принадлежи компетентността да признава право на обезщетяване в случаите по чл. 10в ЗСПЗЗ. При новото разглеждане на заявлението на наследниците на Иван Тодоров Вълчев административния орган следва да извърши преценка върху "Молбата за ликвидиране", направените дописвания и поправки в нея ведно с всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството, включително и с действащото законодателство към момента на съставянето й, като посочи кои декари земи от всичките изписани в молбата приема за признаване правото на обезщетяване и защо, а така също и кои не приема и защо. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение