Решение № 4254 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Е. Ахмед срещу Решение от 05.07.2023 год. по адм. дело 5106/2023 год. на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед 282/14.03.2023 год., с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т. 36 от Протокол 10 от 08.03.2023 г. на Билла България ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна информация, относно крайната продажна цената на стоките (вкл. хайвер натурален 160 гр.), чрез поставен етикет в обект магазин Билла, в гр. Плевен, пл. Свобода 25, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение 1 (цената), във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът сочи, че първоинстанционният съд е възприел погрешно доказателствения материал по преписката. Счита, че актът за прилагане на принудителната административна мярка съответства на събраните по делото доказателства и приложимия закон. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика и е неправилно възприетото от съда, че за да е налице нелоялна търговска практика е необходимо търговеца да е осъществил дадена търговска практика, чрез множество стоки и артикули, а не само по отношение на една. Цитира съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Оспорва аргументът, че е допусната техническа или човешка грешка. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира се присъждането на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.. Ответникът Билла България ЕООД, в писмен отговор, чрез представител по пълномощие юрк. Ю. Григорова - Казанджиева, излага становище за неоснователност на касационната жалба. В подкрепа на това твърдение развива подробни доводи и аргументи и формулира искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се и присъждане на разноски. В допълнителна молба от 16.02.2024 год. за даване ход на делото по същество, чрез представител по пълномощие юрк. Ю. Григорова - Казанджиева, се поддържа подаденият отговор на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването. Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като при правилно установени фактически обстоятелства, съдът е формирал неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие на материалния закон. Предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство пред КЗП е започнало на 27.02.2023 г. с извършена проверка по тема ЗИИП-ПИ-Цени-кампания съвместни проверки с БАБХ и НАП в магазин Билла, находящ се в гр. Плевен, пл. Свобода 25, стопанисван от Билла България" ЕООД. В момента на проверката се предлагали за продажба хранителни стоки с обявено намаление на цената -25% и -50%, чрез стикери залепени върху опаковката. Произволно са избрани артикули от магазина с обявена предишна цена чрез етикет и с обявено намаление чрез стикер. При маркиране на касата на един от артикулите е установено, че цената е по-висока, както следва: Хайвер натурален 160 гр.. С обявена цена чрез етикет 3,49лв. при маркиране на касата, цената е 4,99 лв. За стоката е обявено намаление -25%, което се начислява на касата, но не от обявената цена на етикета 3,49 лв., а от 4,99 лв. Обстоятелствата по извършената проверка са описани в Констативен протокол К-2733308 от 27.02.2023 год. В хода на проверката е извършена контролна покупка на произволно избрани артикула и на Хайвер натурален 160 гр. и е представен системен бон. Въз основа на резултатите от извършените проверки е изготвена докладна записка Ц-02-391/07.03.2023 год. от главен директор на ГД Контрол на пазара, с която е уведомил КЗП за фактите и обстоятелствата, установени в резултат на извършената проверка. С оглед така установеното, КЗП е приела, че при осъществяване на дейността си жалбоподателят е упражнил заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от него информация на етикетите на стоките за продажната им цена е невярна и подвеждаща. Наличието на невярна информация за цената може да е основание потребителя да вземе решение за покупка, което не би взел без прилагането на практиката. При покупката на повече артикули потребителя даже не би забелязал, че е заплатил по-висока цена от обявената. Заблуждаваща нелоялна търговска практика се изразявала в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за цената на стоките (Хайвер натурален 160 гр.), прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика, в нарушение на чл. 68д, ал. 1 предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение 1 (цената) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП. В съответствие с така установените фактически обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи е издадена и оспорената Заповед 282/14.03.2023 год. на Председателя на КЗП. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в случая е налице неизпълнение на задължението на административния орган да предприеме необходимото за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства съобразно с чл. 35-36 АПК. Съдът е обосновал извод за несъответствие на акта с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Приел е, че в процесния случай не може да се приеме, че е налице установена практика, която да бъде определена като заблуждаваща. Налице било грешка при отразяването на продуктите в системата, обслужваща плащането. Въз основа на горното съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК с оглед непълнота на доказателствата и неправилно изяснена фактическа обстановка. След като с годни доказателствени средства (съставени и неоспорени протоколи) са установени правнозначимите факти, сочещи за основанията по чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во ЗЗП, за административния орган не е имало задължение да изяснява други обстоятелства за установяване на нелоялната търговска практика. Според съдебния състав, прилагането й в настоящия случай е мотивирано в достатъчна степен. По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното: Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава четвърта, раздел трети от Закона за защита на потребителите. В разпоредбата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието търговска практика", съгласно която, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. От друга страна, с императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. В чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е установено, че търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. По делото липсва спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на предлагане на стоки за продажба в магазин е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Следва да се има предвид, че нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1.) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2.) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 от ЗЗП). В процесния случай от страна на жалбоподателя е осъществена именно визираната в закона нелоялна заблуждаваща търговска практика, доколкото е установено, че има разминаване между обявената на етикета цена с тази, която е маркирана на касата, което обосновава недобросъвестност от страна на търговеца. Последният продава стока, като предоставя невярна и подвеждаща информация на етикетите в търговския обект за цените на стоките, което е заблуждаващо за потребителя и е пречка за вземането на информирано решение. За потребителя заплащането на различна цена, за която му се продава продукта е неприемливо и е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение дали да закупи една стока или не, е изписаната на етикета продажна цена. В случая е констатираната разлика между обявената чрез етикет и действителната цена на стоката Хайвер натурален 160 гр., с обявена цена, която е невярна и подвеждаща и действителна цена - информация чрез етикет пред стоката, която се продава за 3,49 лв. и маркираната цена на касов бон 4,99 лв., като за стоката е обявено намаление -25%, което се начислява на касата, но не от обявената цена на етикета 3,49 лв., а от 4,99 лв. Значително по-ниската цена, би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената чрез етикета подвеждаща цена. В процесния случай потребителят е привлечен от по-ниската цена на предлагания артикул без да знае, че цената на стоката е увеличена, което го подтиква да вземе решение да закупи продукта, като реално заплаща по-висока цена. Потребителят следва да има цялата - вярна и точна информация за цената на продукта, за да може да направи своето решение, дали да извърши покупка или не. С оглед на изложеното, в случая са налични кумулативните предпоставките на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. При формиране на решаващия си извод, първоинстанционният съд е развил доводи за допусната грешка при отразяване на продуктите в системата, обслужваща плащането. Така формирания извод не е основан на обективни данни, изведени въз основа на събраните по делото доказателства, а единствено от възражението на търговеца, обективирано в сезиращата жалба. По изложените съображения, заповедта на Председателят на Комисията за защита на потребителите се явява правилна, постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като е формирал различен правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, по силата на който да се отхвърли жалбата на дружеството. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 270,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса за касационното оспорване и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 100,00 лева за всяка), определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,