Решение № 15359 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2011 г.

Решение № 15359 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 1500 от 28.12.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 693 по описа за 2010 г., в частта му, с която по жалба на "Антон Нор Сервиз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж. к. "Диана" № 23, вх. Д, ет. 8, ап. 105, представлявано от Антон Иванов Тонев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 900266/28.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-66/08.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството са начислени лихви за забава върху дължим ДДС за данъчни периоди юни, октомври, декември 2008 г. и м. март 2009 г. в размер над 592,19 лв. до определения с РА размер от 1 261,50 лв. и в съответната част за разноските, с която касаторът е осъден да заплати по компенсация разноски в размер на 25,80 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в правилна преценка на първоинстанционния съд относно датата на данъчните събития, обуславящи моментите на изискуемост на късно начисления ДДС от страна на ревизираното лице, но неправилен извод относно крайната дата на периода на дължимост на лихвите за забава. Тази дата следвало да бъде определената от органите по приходите, в зависимост от края на тримесечната процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата "Антон Нор Сервиз" ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Спор по фактите не е имало пред първоинстанционния съд. Ревизираното лице е било доставчик на услуги по чл. 9, ал. 1 ЗДДС в полза на "Аурснес България" ЕООД относно мениджмънт по продажбата на построени апартаменти на територията на България. Вместо да начисли ДДС върху стойността на доставките "комисионна по договор" по тези услуги при осъществяването на последното извършено плащане по продажби през данъчни периоди м. 06, 10 и 12. 2008 г. и м. 03.2009 г. /както са приели органите по приходите/, ревизираното лице е направило това общо върху получените суми за посредничеството по всички продажби през м. 04.2009 г. по издадена от него фактура № 25/30.04.2009 г., като е описало фактурата в дневник за продажби и справка-декларация за периода. Правилно първоинстанционният съд е приел, че периодът на дължимите лихви за забава започва от датите на изискуемост на задължението за ДДС /т. е . от датите на данъчните събития - м. 06, 10 и 12. 2008 г. и м. 03.2009 г./ до изпълнението, макар и късно, за начисляване на ДДС през м. 04.2009 г. Това е така, защото с подаването на справка-декларация за м. април 2009г и начисляването, макар и късно на ДДС, върху данъчните основи по процесните доставки, ревизираното лице е изпълнило задължението, за неизпълнението на което е санкционирано с лихви за забава. Начисляването на лихви след 14.05.2009 г. би означавало получаване на лихви върху вече получена главница, което е недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение