Решение № 15165 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2010 г.

Решение № 15165 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Диана Манева Манева от град Пловдив против решение от 8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1978/2009 г. на Административен съд град Пловдив, в частта му, в която е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, и в частта на разноските. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на Пловдивска област, е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в оспорената му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на Диана Манева Манева за отмяна за заповед № 05/18.04.2008 г. на областния управител на област Пловдив, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на брутната й заплата за 10 месеца, през които не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение. Първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, като е отхвърлил искането за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради недоказване от страна на жалбоподателката на обстоятелството дали е заемала друга държавна длъжност или работа за времето, през което е била незаконно уволнена. Решението в частта, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Манева не е обжалвано и е влязло в законна сила. В частта за отхвърляне на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл касационната инстанция счита същото за неправилно. Пред настоящата инстанция жалбоподателката е представила фотокопие от служебната си книжка, от която е видно, че служебното й правоотношение в областна администрация Пловдив е прекратено на 20.04.2008 г. Същата е декларирала, че от тази дата до 18.09.2009 г. не е работила, като след посочената дата е сключила трудов договор за длъжността "началник отдел "Отчуждаване" в АПИ. Ответникът е не оспорил така представените доказателства, с оглед на което следва да се приеме за безспорно обстоятелството, че за период от 10 месеца - от 18.04.2008 г. до 18.02.2009 г. касаторката не е работила по друго служебно или трудово правоотношение. Налице са предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение - приложените по делото извлечения от Областна администрация Пловдив за полученото от жалбоподателката брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември 2007 г. до м. април 2008 г. От тях се установява, че последното й брутно трудово възнаграждение е било в размер на 709. 18 лева. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Началната дата на определяне на обезщетението в случая следва да се счита датата на прекратяване на служебното правоотношение на Манева - 18.04.2008, когато е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. За периода от 10 месеца - 18.04.2008 - 18.02.2009 г. размерът на дължимото обезщетение е 7091,80 лева, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 7.05.2008 г. до окончателното й изплащане. Жалбата е основателна и в частта, в която e поискано присъждането на разноски за договорено и внесено адвокатско възнаграждение в действителния размер, а не както е определил съда. Възражение от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране на размера на възнаграждението не е било направено. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде определен размер на адвокатския хонорар, съобразен с договора за правна помощ, съгласно който адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева. Следва да бъдат присъдени и разноски в полза на касаторката пред настоящата инстанция в размер на 700 лева, съгласно представения договор за правна помощ, по чиито размер също не е направено възражение за прекомерност. Общият размер на разноските пред двете съдебни инстанции е от 1100 лева. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено искането на касаторката за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и в частта за разноските по делото, като вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ответника да заплати на Диана Манева Манева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 7091,80 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 1100 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,