Решение № 15877 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2009 г.
ВАСVI отделение22.12.2009 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295 от 28.04.2009 г., постановено по административно дело № 3 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15877 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Света Марина" ЕАД със седалище и адрес на управление Варна, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Красимир Иванов, д. м. н., подадена чрез упълномощения юрисконсулт Георги Табаков, срещу Решение № 295 от 28.04.2009 г., постановено по административно дело № 3 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД-09-1377/13.10.2006 г. на директора на РЗОК - Варна за налагане на финансови неустойки на лечебното заведение общо в размер на 6 254,48 лева, от които 5900,00 лв. главница и 354,48 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят разноски. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, в писмено възражение е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба, с мнение да се остави в сила обжалваното решение на ОС - Варна. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна, по отношение на която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл. 238 от НРД-2006 г., във връзка с чл. 33 от ЗАП (отм.), е оспорената от МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна Заповед № РД-09-1377/13.10.2006 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб" и чл. 238, ал. 1, т. 7 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД-2006 г.) на лечебното заведение е наложена санкция - финансова неустойка общо в размер на 6 254,48 лева, от които 5 900,00 лв. главница и 354,48 лева лихва за отразени в медицински протокол № 3-34/24.07.2006 г. отчетени случаи на неспазване реда за работа с документи и допуснато несъответствие между изпълнения и договорения вид и обем на болнична помощ по клинични пътеки № № 16, 25 и 52 за периода м. януари - м. април 2006 г., съставляващо нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 188 от НРД-2006 г., както и на чл. 6, т. 1 и 2 и чл. 12 от индивидуалния договор. Делото е разгледано от Варненския окръжен съд след като с Решение № 11/05.01.2008 г. по адм. дело № 10247/2008 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил първоначалното решение на окръжния съд № 358/23.05.2008 г. по адм. д. № 2350/2006 г. и е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. При новото разглеждане първоинстанционният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция и е подвел описаните в оспорената заповед нарушения под цитираните от административния орган нормативни разпоредби. В заповедта е дадена изрична квалификация на нарушенията по отделни текстове на Националния рамков договор, 2006 г. и индивидуалния договор, сключен между страните. Окръжният съд е съпоставил обстоятелствата по отделните случаи с произтичащите от тези разпоредби задължения и е направил адекватна преценка за наличието на основание за налагането на финансови санкции на изпълнителя на медицинската помощ. В решението са изложени същински мотиви относно материалната законосъобразност на административния акт и въз основа на тях съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата на МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, с оглед на което е отхвърлил същата. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд е правилно и не се обективират основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи неговата отмяна. Постановено е при безспорна установеност на релевантните факти, при спазване на съдопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт и липсата на мотиви за приетите от административния орган констатации, касаещи вменените нарушения на НРД 2006 г. и съответстващите разпоредби на индивидуалния договор на лечебното заведение МБАЛ "Света Марина" ЕАД - Варна с Националната здравноосигурителна каса. В съответствие с дадените указания в отменителното решение на ВАС, окръжният съд подробно е анализирал доказателствата по делото и доводите на страните, като е изложил правилни и обосновани съображения за допуснатите нарушения на дейността на жалбоподателя във връзка с извършваната болнична помощ на ЗЗОЛ по клинични пътеки № № 16, 25 и 52 за периода м. януари - м. април 2006 г. В тази насока са визирани конкретно неспазените разпоредби на НРД 2006 г. и тези на индивидуалния договор като дължими задължения при провежданото лечение на ЗЗОЛ по време на хоспитализацията им по посочените клинични пътеки, както и допуснатото несъответствие между изпълнения и договорения вид и обем на болничната помощ. Правилно е становището на съдебния състав, че липсата на приложенията към НРД-2006 г. не обуславя незаконосъобразност на заповедта на директора на РЗОК - Варна за налагане финансова неустойка. В случая фактът на публикуването на НРД-2006 г. без съответните приложения не влияе на валидността на административния акт, защото наложената парична санкция се основава на нарушения на действащи към процесния период материалноправни норми на НРД, а не на неговите приложения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение