Решение № 1608 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2010 г.
ВАСIII отделение02.02.2011 г.докладчик Пенка Гетова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фадал Сабун Айя Каукаб - гражданин на Судан, против решение № 435 от 05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд - 5-членен състав, в 14-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 1608 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Фадал Сабун Айя Каукаб - гражданин на Судан, против решение № 435 от 05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи, че обжалваното административно решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неправилна преценка на фактическите обстоятелства. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок от надлежна страна жалба е неоснователна предвид следните съображения: Видно от проведените интервюта, жалбоподателят е подал молба за предоставяне на статут - рег. № 3999 от 22.12.2009 г., потвърдена с втора молба вх. № 351 от 09.03.2010 г. Заявява, че е напуснал страната си легално през месец ноември 2009 г. и е заминал през Египет за Турция, откъдето заедно с неговия брат са пристигнали в Република България нелегално през месец декември 2009 г. С посочените молби иска закрила, която мотивира с дискриминация и геноцид спрямо племето загауа, в частност и към самия него. Разказва, че преди да напусне Судан, бил студент, но помагал и на семейството си, което се занимавало със земеделие. Освен това заедно с брат си (който е регистриран в ДАБ със самостоятелна молба за закрила) ходели в град Дженин, Западен Дарфур, да работят. Заявява, че джанджауидите (арабско племе, подкрепяно от правителството) опожарили селото им и убили някои от жителите му. Молителят твърди, че поради етническата му принадлежност спрямо него е упражняван тормоз и дискриминация. Разказва, че няколко пъти е бил канен да стане чл. на управляващата партия "Национален конгрес", но тъй като не желаел да се занимава с политика, той отказвал. Страхувайки се, че вследствие на отказа му биха могли да последват неприятности спрямо него, като арест и затвор, кандидатът решил да напусне Судан. Заявява, че не членува в политически партии и организации, не е арестуван или осъждан в страната му по произход. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на закрила на суданския гражданин. Той не е преследван в страната си поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От приложената по преписката справка № 1422 от 22.04.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ е видно, че действително избухналият през 2003 г. конфликт в Дарфур е описан през 2004 г. от правителството на САЩ като геноцид. Въпреки това съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН: "За да бъде считано за бежанец, дадено лице трябва да има основателни опасения от преследване поради една от гореизложените причини." (глава II, § 66, стр. 25). "Самата принадлежност към определена социална група обикновено не е достатъчно основание да се иска статут на бежанец." (глава II, § 79, стр. 27). Установената фактическа обстановка показва, че твърдението на кандидата за тормоз и дискриминация спрямо него в страната му по произход е неоснователно. През 2002 г. той е завършил началното си образование (представил е диплома), а по негови обяснения преди да напусне родината си, е бил студент. Успоредно с това твърди, че е помагал на семейството си, което се е занимавало със земеделие, работел е с брат си в гр. Дженин, Западен Дарфур. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН: "Само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в преследване. Това става, когато дискриминационни мерки водят до значителни вредни последствия за съответното лице, като например сериозни ограничения на правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни заведения." (глава II, § 54, стр. 22). Индикация за липса на осъществена спрямо чуждия гражданин дискриминация са и отправяните му покани за участие в управляваща партия в Судан. Суданският гражданин твърди, че няколко пъти е бил приканван да стане чл. на партията, но той отказвал. Едновременно с това не сочи да са били предприети някакви действия спрямо него поради отказите му. В хода на административното производство е заявил, че не членува в политически партии и организации, не е арестуван или осъждан в страната си по произход, която е напуснал легално и безпроблемно. Поради това заявеният страх от преследване се оценява като неоснователен. Приема се, че причината за напускането на молителя от Судан са съображения относно личните му усещания за неговата защитеност и сигурност на цялата територия на страната, което не е основание за уважаване на молбата му за закрила на посочените по-горе основания. В подкрепа на този извод е и фактът, че родителите на чужденеца заедно с петте му сестри продължават да живеят в Судан. С оглед гореустановените обстоятелства се приема, че чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на закрила мотив да напусне държавата си и да остане извън нея. Поради това искането му в частта за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлена като неоснователно, както законосъобразно е прието от административния орган. За Фадал Сабун Айя Каукаб няма реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предпоставките на посочената законова разпоредба не се установяват, тъй като молителят не е направил съответни твърдения. От приложената по преписката справка № 720 от 02.03.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ е видно, че за 11 април 2010 г. са били насрочени първите от десетилетия парламентарни и президентски избори, представляващи голямо предизвикателство както за властите, така и за населението на Судан, голяма част от което участва за пръв път в многопартийни избори. Служителите на ООН, следящи процеса на подготовка на изборите, считат, че националната избирателна комисия показва похвална отговорност в организацията на изборите. В съответствие с установените обстоятелства искането на чужденеца за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут се явява неоснователно. Представеното удостоверение № 47 от 06.01.2011 г. на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, отразява медицински и психологически последици от преживени събития, разказани от самия чужденец, но те не могат да бъдат доказателства, че действително такива са преживени от изтезание. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,