Решение № 5376 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2016 г.

Решение № 5376 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. против решение № 346 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 4298/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът -заместник председател на Комисия за финансов надзор, чрез юрк. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението – оставено в сила като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу решение № 146-ИП от 05.03.2015 г. издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност"., с което на касатора е наложена ПАМ на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, чл. 119, ал. 4, предл. първо във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПФИ и чл. 29, ал. 5, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 38 във вр. с чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като е задължен в качеството си на инвестиционен посредник в десетдневен срок от получаване на решението за ПАМ да предприеме действия, в резултат на които във всеки един договор, сключен между ИП [фирма] и лице по чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ, за откриване на сметка, предназначена за съхранение на клиентски парични средства, да се посочи изрично, че в тази сметка се съхраняват пари на клиенти, като в същия срок следва да бъдат представени в КФН и заверени копия от всички действащи договори, ведно с всички анекси към тях, от които да е видно съобразяването с приложената принудителна административна мярка. Прието е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, мотивирано е от фактическа и правна страна и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви за съответствие на наложената ПАМ с материалния закон - чл. 34, ал. 1 от ЗПФИ във връзка с чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38, както и за недоказаност на твърдението, че паричните средства на [фирма] и паричните средства на клиентите му се съхраняват в различни банкови сметки при лицата по чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото нарушение на изискването по чл. чл. 34, ал. 1 от ЗПФИ във връзка с чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38 чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38 - депозираните парични средства по смисъла на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 38 на клиенти не се водят по индивидуални сметки или сметка на клиентите, отделно от паричните средства на инвестиционния посредник. Видно от договорите, сключени от [фирма] с "U. C. T. B. " – Румъния, [фирма], "Р. /България/" ЕАД и [фирма], в тях не е конкретизиран и установен, в унисон с изискванията по горните разпоредби, характера на сметките, т. е. липсва ясна диференциация при съхраняване на собствени парични средства на инвестиционния посредник и парични средства на негови клиенти. Следователно е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗПФИ, което води до реална опасност парични средства на клиентите на инвестиционния посредник в съответните банки да бъдат засегнати при насочено срещу него принудително изпълнение от кредиторите му. В тази връзка правилно е прието от първата съдебна инстанция, че законовото изискване касае изрично визирано в договорите разграничение, с оглед задължението по чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38, а фактическото разделяне на сметките в съответната банка е неотносимо и не може да валидира установеното нарушение. Правилно са възприети като неотносими и представените писма, установяващи предприети от дружеството действия за преустановяване нарушението на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 38, тъй като законосъобразността на оспорения административен акт се обследва от фактическа и правна страна към момента на издаване на акта, а жалбоподателят не твърди и не установява предприети действия за разграничаване на собствените му средства от тези на неговите клиенти пред съответните институции по чл. 34, ал. 3 от ЗПФИ до датата на издаване на процесното решение. Неоснователно е възражението по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с вписване в мотивите на решението на различен № на оспорения акт-решение № 226-ПД/26.02.2014 г. Действително на стр. 6 от решението, при извеждане на крайния, решаващ извод за законосъобразност на решението е вписан погрешен номер, а именно: № 226-ПД/26.02.2014 г., вместо № 146-ИП /05.03.2015 г., което обаче съставлява техническа грешка. В мотивната част на решението, при описване на оспорения по съдебен ред административен акт е вписано именно оспореното решение № 146-ИП /05.03.2015 г, което е предмет на съдебния контрол и което е визирано в диспозитивната част на решението, ползваща се със сила на присъдено нещо. Единствено на стр. 6 и то при извеждане на обобщение за неоснователността на жалбата е вписан погрешен номер, което не съставлява разминаване между мотиви и диспозитив, поради което не може да се квалифицира и като допусната очевидна фактическа грешка. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,