Решение № 9184 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2019 г.

Решение № 9184 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЗПК "Б.", с. Б., община Т., област С., представлявана в открито съдебно заседание от процесуалния представител адв. Момчилов, срещу решение № 77 от 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 380/2018 г. от Административен съд –– С.. С него е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014–2020 г. за кампания 2016 г. с № 01–6400/75 от 28.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/. С касационната жалба се посочват основания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи и се иска отмяната му. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ в писмен отговор, подаден чрез упълномощения представител юрисконсулт Брайкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е основателна, тъй като съдът неправилно приложил материалния закон и решението било необосновано, което обуславяло отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Сливенския административен съд е било образувано по жалба на ЗПК "Б." срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014–2020 г. за кампания 2016 г. с № 01–6400/75 от 28.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С този акт на основание чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 7 е прекратен поетият от кооперацията ангажимент по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" /ВПС–4. 1/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителният директор на ДФЗ правомощия и в законоустановената форма. При издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че заявените за подпомагане площи за кампания 2016 г. по процесното направление попадали в землищата на с. Б. и с. Ч., посочени в приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7. От експертизата обаче се установявало, че само 35, 25 % от блоковете със заявената площ в текущата кампания попадали с цялата си площ в специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1, от което следвало, че не е изпълнено изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г., като одобрената площ за извършване на дейности по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" била намалена с 64, 75 %, т. е. с повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Въз основа на така установеното съдът е приел, че в случая е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързвал прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за поетия от жалбоподателя през 2015 г. ангажимент по мярката. Съдът е установил също, че към заявлението за подпомагане е бил приложен картен материал на очертаните БЗС, като оспорващият удостоверил с подписа си запознаването с резултатите от автоматичните проверки, включително и констатираната по отношение на 28 от заявените парцели грешка, че тези парцели или части от тях попадат във ФБ, които не попадат изцяло в слоя със зимуващите гъски. Също така в заявлението за плащане оспорващият декларирал, че спазва разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г., но при извършените по заявлението административни проверки, било установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от ЗПК "Б." през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие в мярката е 35, 25%. Обжалваното решение е неправилно. На първо място следва да се отбележи, че неоснователно касаторът се позовава на решение № 141 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 163/2016 г. на Административен съд – С., оставено в сила с решение № 15716 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 13438/2016 г. на Върховния административен съд. С това решение е било отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02–200–2600/1356 от 19.05.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която на ЗПК "Б." е отказано подпомагане на площ от 140, 70 ха от общо заявена площ от 213, 27 ха за кампания 2015 г. по направление ВПС–4. 1 от мярка 10. Този правен спор касае кампания 2015 г., която е и първата година от поемането на 5–годишния ангажимент по мярката. В резултат на влязлото в сила съдебно решение е издадено уведомителното писмо, с което е одобрена за подпомагане цялата заявена площ, която е и референтната площ. Това означава, че поелият ангажимента трябва да отговаря на изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 до края на 5–годишния период, а именно за всяка година допустимата площ да не бъде намалявана с повече от 10% от референтната. Оспореният в настоящото производство акт се отнася до кампания 2016 г. За тази кампания оспорващият е подал ново заявление за плащане. На заявените в него данни са направени нови проверки за установяване на допустимата площ в съпоставяне с референтната такава. При постановяване на соченото от касатора решение съдът е приел, че с това, че землищата на с. Б. и с. Ч. попадат в приложение № 1 е спазено изискването на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г. По силата на тази разпоредба за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. С цитираното решение на Върховния административен съд е съобразено също писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните и с вх. № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. в ДФЗ за предоставяне на данни за слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места (ОВМ). От това е направен извод, че се касае или за нов слой или за промяна на стария. Този друг нов слой обаче бил изработен по сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) една година след подаване на заявлението за подпомагане от страна на кандидата за подпомагане ЗПК "Б.", поради което изключването на площи и то по целесъобразност, било недопустимо. В тази връзка и при съпоставяне на датите на подаване на заявлението за плащане за втората година от поетия ангажимент за 2016 г., която дата е 25.03.2016 г. с тези на писмото /19.04.2016 г., респ. 20.04.2016 г. /, става ясно, че уведомяването за изготвения нов специализиран слой отново следва датата на подаване на заявлението. При това неправилно съдът е приел, че оспорващият е можел да знае за него. От съдържанието на посоченото писмо се установява, че в инцидентно инициирана процедура, въз основа на сигнал от Българско дружество за защита на птиците, е извършена промяна в досегашния специализиран слой, като с помощта и по данните на дружеството са изготвени четири слоя, първият от които е за местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места. В случая е важно да се отбележи също, че нито в уведомителното писмо за откриване на производство по прекратяване на ангажимента, нито в оспорения окончателен акт за прекратяване се съдържа позоваване и аргументиране на отказа с несъответствие на заявените парцели именно с този слой. От данните по делото не се установява и ЗПК "Б." да е била уведомена за изготвянето на нов слой след подаване на заявлението за кампанията 2016 г. При това към момента на подаване на заявлението за плащане за кампания 2016 г. /25.03.2016 г. / все още действа разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г. и съгласно която за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. С посоченото изменение се променя съдържанието на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 7 като в нея вече се включват две отделни кумулативни изисквания, на които заявлението за подпомагане следва да отговаря, за да бъде същото допустимо за подпомагане по процесната мярка, а именно: парцелите да попадат в землище, посочено в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., озаглавено "Списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски" и да попада и в специализиран слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1. В конкретния случай от съдържанието на писмото на МЗХ, с което са предадени новоизготвените специализирани слоеве, става ясно, че до този момент не е било извършено прецизиране на слоя и той просто е съвпадал с площта на целите землища, фигуриращи в Приложение № 1. При това с процесния акт за прекратяване на ангажимента по мярка 10 издаден след изменението на чл. 5, ал. 3, т. 1 и при прилагане на новия специализиран слой, заявените парцели или части от тях като попадащи извън слоя са изключени от подпомагане по заявената мярка. Това обаче, че новият слой е бил изготвен в хода на развиваща се процедура по заявление за подпомагане е рефлектирало неблагоприятно върху заявителя, без той въобще да е уведомен за процедурата по изготвянето и промените. С това е засегнато правото му на участие в административното производство, което в случая е съществено по своя характер нарушение. Неправилно съдът е приел също, че бенефициентът е бил запознат с проблема, тъй като подписал резултатите от административната проверка, при която била отчетена грешка. В листа с резултатите е записано буквално следното: "Заявеният от Вас парцел или част от него попада във ФБ, който не попада изцяло в слоя със зимуващите гъски", като е отбелязано, че това се отнася до 28 бр. единици и са изброени 28 парцела. Поради това и по изложените вече съображения относно изготвения нов слой не може да се приеме, че отчетената грешка може да се свърже именно с този новоизработен слой, който е включен с изменението от 28.02.2017 г. По изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора, претендираните от двете страни разноски, следва да се понесат така, както са направени. Поради това и исканията им за присъждане на такива следва да се оставят без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,