Решение № 7592 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2019 г.

ВАСV отделение17.06.2020 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 162/2019 г. от Административен съд Монтана. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7592 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 488 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 162/2019 г. от Административен съд Монтана /АС-Монтана/, с което по жалба на Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски", е изменено решение № 12/07/6/0.0.0208/3/01/22/01 за изплащане на финансова помощ, постановено от ИД на ДФЗ, в частта, с която е отказано частично изплащането на финансова помощ, като общият размер на отказаната безвъзмездна финансова помощ вместо в размер на 65977. 06 лв., да се счита в общ размер на 28435. 96 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, а спорът по делото е законосъобразно ли административния орган е отказал безвъзмездна финансова помощ по част от заявените разходи. Съдът е счел, че по отношение отказаната сума в размер на 31712. 74 лв. по т. 1 от Решение № 12/07/6/0.0.0208/3/01/22/01, инвестицията има характер на неточно изпълнение, а не на цялостно неизпълнение, което отговаря на хипотезата на т. 6 от чл. 41, ал. 1 на Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, а органа не е проверил водят ли констатираните отклонения до изчерпателно изброените хипотези, а след като това не е направено е налице нарушение на материалния закон, тъй като характерът на извършените промени в активите и дейностите не води до тяхната недопустимост и необоснованост, не засягат основната цел на проекта, не променят предназначението на инвестицията и не водят до несъответствие с целите, дейностите изискванията и критериите за подбор. По отношение т. 3-7 от оспорения АА съдът е достигнал до извод, че административния орган при необясними основания е приел друг размер на стойността на одобрените инвестиционни разходи, различни от размера одобрен с Анекс II, Приложение № 5-КСС и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата. Според съда административния орган, редуцирайки разликите от установените замени на активи и дейности по т. 1, без каквото и да е правно основание е приел за основа друг размер на допустимите разходи, въз основа на която база е приложил определеният законов процент в противоречие с чл. 23, ал. 2 от Наредбата, и за тези разлики в размер на 5636. 76 лв. неправилно е отказана финансова помощ, тъй като те не надвишават максимално допустимите по Анекс II -Приложение № 5 към договор № 12/07/6/0.0.0208 от 26.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014-2020 г., сключен между ДФЗ и Чипровски манастир "Св. Йоан Рилски". Решението е правилно. С решение № 12/07/6/0.0.0208/3/01/22/01 на ИД на ДФЗ, в оспорената пред АС-Монтана част по т. II от същото, в частта предмет на касационен контрол, е отказано частично изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по заявка за плащане № 12/07/6/0.0.0208/3/01, за следните дейности и активи: т. 1 разходи в размер на 31712. 74 лв., редуцирани в резултат на установени несъответствия при извършена проверка на място, както следва: -разходи за "варова мазилка по тавани" в размер на 9240. 46 лв.; -разходи за "СМР други", в. т. ч. "Циркулационна щранг-помпа електронна котел с дебит 5. 4 м3/ч, напор 1-8 мВСТ, ел. мощност 600 W-доставка и монтаж", "Циркулационна щранг-помпа електронна БГВ с дебит 3. 3 м3/ч, напор 1-8 мВСТ, ел. мощност 600 W-доставка и монтаж", "Циркулационна щранг-помпа Отопл. Кл. 1 с дебит 1. 6 м3/ч, напор 1-10 мВСТ, ел мощност 600 W-доставка и монтаж", "Циркулационна щранг-помпа Отопл. Кл. 2 с дебит 1. 3 м3/ч, напор 1-10 мВСТ, ел мощност 600 W-доставка и монтаж", "Буферен съд с вместимост 3000 л-доставка и монтаж", "Доставка и монтаж автоматичен вентил за пълнене; d=1/2; комплект с манометър", "Д-ка и монтаж термометър до 150 гр. С" в размер на 22472. 28 лв. т. 3 разходи в размер на 867. 90 лв. за "консултантски услуги свързани с подготовката на проекта до 1. 5% от допустимите инвестиционни разходи", тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. т. 4 разходи в размер на 867. 90 лв. за "консултантски услуги, свързани с управлението на проекта до 1. 5% от допустимите инвестиционни разходи", тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. т. 5 разходи в размер на 1007. 98 лв. за "Строителен надзор", тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 4 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. т. 6 разходи в размер на 578. 60 лв. за "Авторски надзор", тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 5 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. т. 7 разходи в размер на 2314. 38 лв. за "Изготвяне на технически и работен проект", тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. Споделя се извода на съда за незаконосъобразен отказ по т. 1 за изплащане на финансова помощ, по описаната в акта заявка за плащане. В случая бенефициера е подал заявка за окончателно плащане № 12/07/6/0.0.0208/3/1, в която е заявил финансово подпомагане в размер на 683 738. 15 лв., и финансова помощ за плащане в същия размер. Съобразно приложимата Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., а именно Глава четвърта, раздел I "Изплащане на финансовата помощ", след подаване на заявката за окончателно плащане на бенефициера е извършена проверка на място по реда на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, резултатите от която са обективирани в доклад от проверка на място. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА: одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Хипотезите на отказ за изплащане от РА са лимитативно изброени в чл. 41, т. 1 до 11 от Наредбата. Постановения в случая отказ от изплащане на част от финансовата помощ по раздел II, т. 1 от акта, не съдържа правни основания за редукция на визираните разходи, като е посочено, че редукцията е в "резултат на установени несъответствия" при извършена проверка на място относно описани разходи за материали и СМР. От прочита на този кратък текст може да се направи извод, че се касае за хипотеза, визирана в т. 6 на чл. 41 от Наредбата, според която Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато: инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ. От простото изброяване в акта на СМР и материали и тяхната стойност, предполагащи отклонения, констатирани в доклада за проверка на място, не се установява административния орган да е доказал и мотивирано обосновал, съгласно изискването на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредбата, наличие по отношение на изпълнената инвестиция на поне едно от заложените от законодателя условия обвързани с възприетото от органа условия за отказ, а именно отклоненията в инвестицията да имат за резултат недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи, да засягат основната цел на проекта, или водят до промени в предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, съответно до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ. В този смисъл правилно АС-Монтана е приел, че постановения отказ в тази му част е в нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 НА Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, вр. чл. 35, т. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, а именно недоказване от органа на неизпълнение критериите за допустимост. Предвид горното законосъобразен е извода на първостепенния съд и по отношение отказа по т. 3 –т. 7 в оспорения акт, защото същите са основани на разпоредите на чл. 23, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредбата, т. е съответно обвързани/ като процентно съотношение/ с допустимите за финансова помощ разходи съгласно ал. 1 на чл. 23 от Наредбата, а както се отбеляза по горе извършеното от органа намаление/ редукция/ на допустимите в случая разходи със сумата по т. 1 от оспорения акт, е незаконосъобразно. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Разноски за касационното производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 23, ал. 2, т. 5