Решение № 9252 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2014 г.

Решение № 9252 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Паркландс 60" ЕООД, гр. София против решение № 2303 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 373/2013 г. по описа на АС-Благоевград. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост и произнасяне по същество с отмяна на Акта за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № ТБО 000001/15.01.2013 г. и присъждане на разноските. В имота не се генерира отпадък, защото не се ползва поради негодност в резултат на наводнение през 2010 г. Не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на услугите, въз основа на които се събира такса битови отпадъци (ТБО) в местността "Страгите", още по-малко за имота в тази местност. Имотът е извън населеното място на гр. Банско. Неправилен е изводът на съда, че около имота има изградена инфраструктура, напротив достъпът до имота се осъществява по черен път. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Чевянов, който с показанията си свидетелства, че услугите не са предоставяни. Няма доказателства за реално предоставяне на услугите. Към датата на издаване на акта действа Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Банско от 20.12.2012 г., която не е взета предвид. Претендира разноски и за двете инстанции.

Ответната страна началникът на отдел "Приходи" при община Банско оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно, защото услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се дължи поради принадлежност на имота към територията на общината и е без значение дали имотът се ползва или не. За 2011 г. и 2012 г. е организирано сметосъбиране на територията на гр. Банско, м. "Страгите" е включена в границите по заповедта на кмета на общината и няма основание за освобождаване от заплащане на таксата. За 2011 г. и 2012 г. общината е организирала предоставянето на всички услуги и се дължи ТБО. Отпадъците се депонират в депо на територията на община гр. Разлог. Иска присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С решение № 2303 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 373/2013 г. по описа на Административен съд-Благоевград е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговското дружество срещу АУПОВ № ТБО 000001 от 15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-476 от 05.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, с който са установени задължения за ТБО за 2011 г. (в т. ч. такса сметосъбиране, такса депо и такса чистота) и за 2012 г. (такса депо и такса чистота), съответно в размер на 1133.52 лв. и 566.76 лв., вкл. и лихва за просрочие за недвижим имот на жалбоподателя, находящ се в гр. Банско, м. "Страгите" № Г, ет. 4, ап. 60.

1. Решението е правилно като обосновано и материално законосъобразно в частта, в която е отхвърлена жалба срещу АУПОВ № ТБО 000001 от 15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-476 от 05.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, за дължима такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депо" за 2011 г. и 2012 г.

Касационният жалбоподател е задължено лице за календарните 2011 г. и 2012 г. за имот, представляващ апартамент № 60, (собствеността не е спорна, на л. 18 е представена декларацията по чл. 14 от ЗМДТ), деклариран като "нежилищен, търговски", находящ се според доказателствата в м. "Страгите", землището на гр. Банско, извън строителните граници на населеното място гр. Банско (удостоверение № 33-02-3088-3 от 29.10.2013 г., л. 210) и удостоверение № 29 от 24.04.2009 г. на общината (л. 175) върху урбанизирана територия за жилищно строителство- земеделска земя с променено предназначение за жилищно строителство. От 2009 г. община Банско ползва депо на община Разлог (заповед № 09-177/15.07.2009 г. - л. 73), поради което са обосновани изводите на съда за наличието на депо. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 от ЗМДТ. След като е налице депо, таксата се събира, защото няма основание по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга. За 2011 г. и 2012 г. жалбоподателят дължи такса битови отпадъци за поддържане на депо в размер по 188,92 лв. за всяка година, ведно със законната лихва. Като е отхвърлил жалбата в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

1. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно в останалата му отхвърлителна част.

Първоинстанционният съд е приел, че за 2011 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2012 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е, че тези услуги са организирани за територията на целия град Банско, включително за м. "Страгите", землището на гр. Банско.

Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото.

В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско № 09-317/29.10.2010 г. и № 09-313-1/17.11.2011 г. (л. 30 и л. 31 от делото) са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2011 г. и 2012 г. Местността "Страгите" е посочена като район, в който се предоставят услугите. Но договорът между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс-БКС" от 18.05.2010 г. (л. 74) е за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа само на НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА в община Банско. Имотът на жалбоподателя е извън населено място. Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни протоколи за 2011 г. и 2012 г. за установени количества изпълнени и неизпълнени видове дейности на база моментни протоколи в гр. Банско и селата Мекта, Филипово, Гостун, Осеново, Обидим и Кремен (л. 185 и сл.). Поискани са по реда на чл. 192 от ГПК, но не са представени пътните листове във връзка с маршрутите, по които е изпълняван договора. Следователно, нито има доказателства за организация за предоставяне на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите (посочен в заповедите на кмета като район за предоставяне на посочените услуги), нито има доказателства за реално предоставяни услуги в тази местност, където е имотът.

Неправилни са изводите на съда, че таксата за поддържане на чистота се дължи само поради принадлежността на имота към определена община. Такса битови отпадъци не е данък. Това тълкуване на материалния закон, направено от първоинстанционния съд е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно таксата се дължи, само ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината. Означава, че дължимостта на таксата за тези две услуги не е функция на организираното сметосъбиране и сметоизвозване.

За 2011 г. не е дължима ТБО за услугата сметосъбиране в размер на 566,76 лв., ведно със законната лихва, както и такса поддържане на чистота в размер на 377,84 лв., ведно със законната лихва.

За 2012 г. не се дължи такса поддържане на чистота в размер на 377,84 лв., ведно със законната лихва. В посочените части решението следва да бъде отменено, като по същество бъде отменен частично и АУПОВ № ТБО 000001 от 15.01.2013 г. на длъжностното лице в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден съответно с Решение № 33-02-476 от 05.04.2013 г. на началника.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски съответно на уважената част от жалбата с материален интерес 1322,44 лева от целия материален интерес в размер на 1700,28 лв. За двете инстанции са направени общо разноски в размер на 430 лева, от които 100 лева пред ВАС и 330 лева пред първоинстанционния съд. Община Банско дължи на жалбоподателя разноски съответно на уважената част от жалбата или в размер на 358, 33 лева, от които първоинстанционният съд вече е присъдил разноски в размер на 78, 54 лева. Поради това настоящата съдебна инстанция следва да присъди още 279,79 лв. като общината бъде осъдена да ги заплати.

Ответната страна също претендира разноски по делото, както следва:

а)300 лева ведно с ДДС по договор за правна помощ и 150 лева за експертиза пред първоинстанционния съд и б) 720 лв. пред ВАС по договор за правна помощ - 720 лв. с начислено ДДС. Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение по представените два договора за адвокатска помощ от 16.05.2014 г. и 17.06.2013 г. В договорите не е вписан начина на плащане- в брой или по банков път, предвид т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представени са две фактури № 0000000311 от 18.06.2013 г. и № 0000000505/19.05.2014 г. със съставител Андрей Делчев. Когато заплащането е по банков път, това трябва да бъде установено документално със съответните банкови документи, каквито в случая не са представени. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие- сделка, но не е доказателство за извършено плащане, т. е. за направени разходи по делото. Подлежат на присъждане само разноски, които са направени от страната. При плащане в брой е допустимо това обстоятелство да бъде отразено в договора за правна помощ, като в този случай договорът има характер на разписка. Но в настоящия случай в приложените договори за правна помощ- л. 211 от първоинстанционното дело и л. 19 от настоящото дело няма уговорка за начина на плащане, следователно договорите нямат характер на разписка за плащане в брой. Няма банкови документи за плащане по банков път. В този смисъл е т. 1 от цитираното по-горе т. р. № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателят дължи на ответната страна разноски съответно на отхвърлената част от жалбата. Направените разноски в случая са в размер на 150 лева, представляващи разноски за експертизата пред първата инстанция. Съответно на отхвърлената част от жалбата касационният жалбоподател дължи 33, 33 лева разноски на община Банско. Съдът е присъдил на общината сумата от 450 лева, като неправилно е присъдил адвокатското възнаграждение. Над размера от 33,33 лева решението, имащо в тази част характер на определение, следва да бъде отменено като неправилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение