Решение № 7842 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14681/2019 г.

Решение № 7842 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14681/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Х. срещу решение № 2031/21.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1142/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отменена Заповед № ЛС-25/29.03.2019 г. на командира на военно формирование (в. ф.) 32040 и да бъде дадено разрешение на въпросите как следва да се разглежда договор за военна служба, който е с изтекъл срок, но не е бил прекратен с изрична заповед и как следва да се приема периода, в който военнослужещият е освободен от длъжност въз основа на нищожна заповед ("зачита ли се като прослужено време и дължи ли се обезщетение"). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответникът командирът на военно формирование (в. ф.) 32040-Крумово оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2031/21.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1142/2019 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Д. Х. против Заповед № ЛС-25/29.03.2019 г. на командира на в. ф. 32040-Крумово, с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е обявен за прекратен договора й за военна служба, освободена е от длъжност редник 3-ти клас във втори охранителен взвод в охранителна рота на в. ф. 32040-Крумово и от военна служба и е зачислена в запаса, считано от 27.05.2017 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен и постановен при спазване на материалните и процесуалните правила на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че Д. Х. е назначена на кадрова военна служба с договор от 10.09.2007 г. за срок от три години, чийто срок е продължаван нееднократно - за последен път с допълнително споразумение № 3- 1557/07.04.2014 г. с три години, считано от 26.05.2014 г. Не е спорно, че нито една от страните по договора за военна служба не е отправяла предложение до другата страна за удължаване на срока на договора в тримесечен срок преди изтичането му. Рапорт с такова искане е подаден за първи път от Д. Х. на 02.04.2019 г. т. е. след изтичане на срока на договора за кадрова военна служба (27.05.2017 г.) и след издаване на оспорената заповед (29.03.2019 г.). При така установените факти първоинстанционният съд е обосновал правилен правен извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при наличието на фактическите основания, посочени в нея. Съгласно чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ и по аргумент от чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява от датата на изтичане на уговорения срок и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие. В чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ е предвидена процедура за удължаване на срока на договора за военна служба, от която нито една от страните не се е възползвала по време на неговото действие. Нормата на чл. 66, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, че договорът за военна служба се прекратява с изтичане на уговорения срок. затвърждава изрично и недвусмислено законовата разпоредба на чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ. Рапортът на Д. Х. за удължаване на срока на договора за военна служба е подаден след изтичане на уговорения с допълнително споразумение срок, поради което не е възможно да породи последици на предложение, което да обвързва другата страна за провеждане на процедурата по чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. В този смисъл без значение е обстоятелството дали към момента на подаване на рапорта Д. Х. е била уведомена за издаването на заповедта от 29.03.2019 г. Тази заповед е издадена 14 дни след постановяване, респективно влизане в сила като необжалваемо на решение № 4345/15.03.2019 г., постановено по адм. д. № 5025/2018 г. по описа на Върховния административен съд. В този период няма данни Д. Х. да е подала заявление да бъде възстановена на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от нея военно звание и професионална квалификация, за да бъде обсъждана доколко е налице хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ и при прогласяване на нищожност на предходна заповед за освобождаването й от военна служба. Рапортът от 02.04.2019 г. е извън срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, поради което дори и да се тълкува като заявление с искане да бъде заета отново заеманата длъжност, не е възможно да породи като последица възстановяване на военна служба, респективно право да се поиска удължаване на изтеклия срок на договора за военна служба. От друга страна и узнаването на влизането в сила на окончателното решение на съда не е елемент от фактическия състав на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ се различава коренно от нормативната уредба в сходни случаи, регулирани от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Уредбата в ЗОВСРБ е аналогична на тази по Закона за държавния служител (ЗДСл), според която при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение (чл. 122, ал. 1). ЗОВСРБ и ЗДСл предвиждат срок, който започва да тече от датата на отмяна на заповедта на освобождаване и изрично писмено заявление, защото възстановяването на предишната или друга съответна длъжност се приема за законна последица от отмяната на заповедта за освобождаване, а не се изисква провеждане на специално съдебно производство за установяване наличието на определени предпоставки за възстановяването за разлика от чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Принципните разлики между уредбата за възстановяване на предишната или сходна длъжност на държавен служител след успешно проведена защита срещу незаконното прекратяване на служебно правоотношение и необходимостта от защита по исков ред по КТ са породени от различията между служебно и трудово правоотношение. Не е налице празнота в законодателството като в зависимост от вида на правоотношението, по което се полага труд, са предвидени различни процедури за възстановяване на самото правоотношение в определен период от време. Реализирането на тази възможност е предоставена на избор на физическото лице. Изрично трябва да бъде посочено, че защитата на социалноосигурителния статус и правата, които произтичат от него, се осъществява по съвършено различен ред и с участието на различни страни от обсъжданата защита срещу незаконно уволнение и възстановяване на работа. В този смисъл искането в касационната жалба в настоящото производство да бъдат разрешавани въпроси относно осигурителния стаж и правото на обезщетение, излиза извън предмета на касационен контрол, а отговорите на тези въпроси не са в състояние да окажат влияние върху спора относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаването от военна служба на Д. Х. Допълнително трябва да бъде посочено, че превръщането на срочен договор за военна служба в безсрочен е изрично изключено от специалните правила на ЗОВСРБ, поради което не е възможно в това отношение да се търси аналогия от КТ или дори от Закона за държавния служител, за да се обоснове липсата на срок на договора за военна служба, който да подлежи на изтичане респективно възникване на правото по чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ за органа по назначаване. По изложените съображения се налага извод, че трябва да бъдат споделени мотивите на АС-Пловдив за законосъобразност на Заповед № ЛС-25/29.03.2019 г. на командира на в. ф. 32040-Крумово. Към датата на издаване на тази заповед договорът с Д. Х. за военна служба е с изтекъл срок, който не е продължен по искане на страните и не е станал безсрочен по силата на закона. Освобождаването от длъжност не е санкция, както се твърди в касационната жалба, а последица от осъществяването на предвидени в закона различни факти. В случая дори не е налице хипотеза на реализирана дисциплинарна отговорност, за да се разглежда освобождаването от длъжност като последица от дисциплинарно уволнение като вид дисциплинарно наказание (санкция). При настъпването на обстоятелствата, предвидени в чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ командирът на военното формирование, упълномощен за министъра на отбраната, е издал заповед, с която прекратява договора за военна служба и освобождава военнослужещия от военна служба. Според изричното правило на чл. 75, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ в редакцията му към 29.03.2019 г. това става считано от датата на изтичане на уговорения срок. Включване на това уточнение в разпоредбата на правилника не е в резултат от изменение в закона, а внася само пояснение при прилагането на чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ във връзка с чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (приети съответно през 2010 г. и 2016 г.). Обосновано въз основа на Заповед № 0 Х-1252/07.12.2017 г на министъра на отбраната АС-Пловдив е приел, че командирът на в. ф. – 32040- Крумово като бригаден генерал е компетентен да прекрати договор за военна служба на Д. Х., която е редник, зачислен в неговото поделение. При извършената служебна проверка касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Пловдив след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба против подлежащ на оспорване акт. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни по изложените съображения по тълкуване приложимия материален закон, като при разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения. При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК атакуваното съдебно решения трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение