Решение № 10489 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2026 г.

ВАСТрето отделение21.10.2026 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19577/20.05.2026 г. по адм. д. № 2106/2026 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА Особено мнение на докладчика: Считам, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът, че Я. Х. Е. не е лице от български произход. Понятието "български произход" по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България не е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство, нито от същото понятие по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Както е посочено и по-горе в мотивите, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Споделям и становището, че понятията на закона не търпят различно тълкуване и прилагане в зависимост от това за какви цели се иска издаване на удостоверението за български произход. Неправилно обаче съдът е свел понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. Не такава е волята и на законодателя, както е видно от обсъжданията на законопроекта за изменение и допълнение на закона, внесен на 26.01.2010г., видно от стенограма от 24.02.2010г. на 41-во НС. Първоначално законопроектът предвижда изменение на §2, т.1 ДР на ЗБГ в смисъл, че лице от български произход е това, на което поне единият възходящ е българин по народност. Обсъждан е и вариант вместо „народност“ да се посочи „националност“. По предложение на правната комисия това изменение не е било прието, като народните представители са спорили по въпроса дали „българин по народност“ означава „етнически българин“ и са изразили мнение, че с такава промяна в закона би се наблегнало на етническата принадлежност на лицата, което не отговаря на духа и смисъла на закона. Обстоятелството, че двете хипотези на чл.15, ал.1,т.1 и т.3 ЗБГ разграничават лицата от български произход от тези, чиито родители са или са починали като български граждани не е аргумент, че понятието за български произход се свързва с етноса. Съгласно § 3 ПЗР ЗБГ, с влизането в сила на този закон се възстановява българското гражданство на лица, които са лишени от българско гражданство по Закона за българското поданство от 1940 г. и по Закона за българското гражданство от 1948 г. Съгласно § 4 (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) ПЗР ЗБГ, възстановява се българското гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това, и изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон направят формално искане до министъра на правосъдието. Именно в тази връзка е предвиден изричен облекчен ред за придобиване на българско гражданство от низходящите на визираните лица с възстановено гражданство, така че правата им да бъдат гарантирани, дори без да се налага да установяват български произход. В някои случай обаче, както и в настоящия, удостоверението за български произход е необходимо не с оглед придобиване на гражданство, а за упражняване на други предвидени в закона права, както се сочи и в оспорването, например по ЗЧРБ. Право на всеки е да прецени кое от предвидените в закона субективни права и правни възможности да използва. Понятието „българин“ по смисъла на закона не е ограничено нито от изисквания за народност, нито от изисквания за етнос, кръв, ген и др.; от значение в случая е връзката на родителите на жалбоподателя с България, владеенето от тях на езика като роден, самосъзнанието им, принадлежността към обществото, което включва не само културни или религиозни признаци, а цялостният начин на живот, особено в страна, която обединява хора с различна история в една държава в продължение на дълго време. Раждането на родителите в България, обстоятелството, че те са били български поданици и са живели в страната до преселването им в Израел, гражданството на майката, вписването им в съответните регистри са признаци, които следва да бъдат обвързани с понятието за български произход. В Република България продължават да живеят хора със сродна семейна история на тази на жалбоподателя, чийто предци са предпочели или имали възможност да не се изселват и те са българи. Законодателят е този, който, ако смята, че политически или други съображения налагат ограничаване на понятието за български произход до български етнос или българска народност, трябва да изрази това в закона. Както е видно от цитираната по-горе стенограма, той не е пожелал да стори това. По тези съображения считам, че съдебното решение и административният акт следваше да бъдат отменени, а българският произход на Я. Х. Е. - признат. Съдия А.Адамова

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Е., гражданин на Израел против решение № 19577/20.05.2026 г. по адм. д. № 2106/2026 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № О-576/2025-12-16 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и е постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на § 2, т. 1 ДР на ЗБГ. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Ответната страна - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Я. Х. Е. срещу заповед № О-576/2025-12-16 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на молителя, гражданин на Израел. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила. Изложил е съображения, че административният орган е извършил надлежна преценка на представените по преписката доказателства, изпълнил е дадените му от съда указания по предходното административно производство и правилно е приложил материалния закон. Съдът е счел, че по делото са налице доказателства относно произхода на заявителя и този произход не е български, защото никой от възходящите му не е българин по етнос и самосъзнание, макар да са били български граждани. Решението е правилно. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, съответстващи на материалния закон. Представените пред касационната инстанция доказателства са или такива, които вече ес съдържат към преписката, или такива, които касаят трети лица или работата на административния орган като цяло, поради което са неотносими към спора. Правилен е крайният извод на съда, че обстоятелството, че майката на Я. Х. Е. е българска гражданка не означава, че той е от български произход. Поради това удостоверение по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България, не следва да бъде издавано. Независимо, че крайната цел на поисканото удостоверение за български произход не се твърди да е свързано с процедура за придобиване на българско гражданство, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Понятието "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България не е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство, нито от същото понятие по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Законът за българското гражданство разграничава понятията български гражданин и лице от български произход. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБГ, законодателят е предвидил като отделни хипотези, придобиването на българско гражданство по натурализация, когато лицето е от български произход (т. 1) или когато единият му родител е български гражданин или е починал като такъв (т. 3). Различни са и доказателствата, установяващи едната или другата хипотеза. В чл. 15, ал. 2 ЗБГ, законодателят е предвидил, че българският произход на лицето, искащо придобиване на българско гражданство по натурализация, ще се доказва с удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. Доказателствата за установяването на българското гражданство на родител, не е предвидено изрично в ЗБГ, но това обстоятелство е възможно да се установи с българските лични документи - чл. 16, ал. 1 от Закона за българските лични документите, или с акта за раждане - чл. 45, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация или с други официални документи, част от задължителното съдържание, на които е гражданството на лицето. Съгласно § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ и §1, т.6 ДР ЗЧРБ, лице от български произход е това лице, на което поне единият възходящ е българин. Като се имат предвид двете различни хипотези на чл.15, ал.1,т. 1 и т. 3 ЗБГ за придобиване на българско гражданство, както заради българския произход на лицето, така и заради българското гражданство на един от родителите му, то следва, че в понятието "българин", законодателят не е включил и българското гражданство на възходящия. Ако законодателят е имал предвид, че българин е и всяко лице с българско гражданство, то той не би предвидил като самостоятелна хипотезата на т. 3 от ал. 1 на чл. 15 от Закона за българското гражданство. Очевидна е разликата, която законодателят прави между българско гражданство и български произход и от разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗБГ. Посоченият член се намира в глава четвърта, наименована "Възстановяване на българско гражданство". Тълкуването на ал. 2 във връзка с ал. 1 на чл. 26 от Закона за българското гражданство, води до извода, че възстановяване на българско гражданство може да искат, както лица от български произход, които са били освободени от българско гражданство, така и такива, които нямат такъв произход и са били освободени от българско гражданство. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция формира извода, че в ЗБГ липсва идентичност между понятията "българин" и "български гражданин". Не всяко лице с българско гражданство е българин по произход, както и не всички лица с български произход, притежават българско гражданство. "Български гражданин" и "лице от български произход" са две отделни, самостоятелни, различни по смисъл и съдържание понятия, видно и от термините, използвани в чл. 25, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от Конституцията. Следва да се сподели тълкуването на понятието "лице от български произход", съдържащо се в т. 2 от мотивите на Становище на съдия проф. д-р по право Т. в подкрепа на Решение на Конституционния съд № 12 от 23 юли 1996 г. по к.д. № 13/1996 г., доколкото същите мотиви съдържат ясно разграничение на това понятие по см. на чл. 25, ал. 2 от Конституцията от понятието "български гражданин" по см. на чл. 25, ал. 1 от Конституцията, а именно: "Българинът е лице, което по своя произход (от майката или бащата) е с българска кръв. Българинът не е задължително български гражданин. Той може да бъде молдовски, унгарски или германски гражданин, но това не го прави по-малко българин от българските граждани. Понятието "българин" е етническо, а не юридическо. Единствената привилегия, която Конституцията създава за българите, е възможността да придобиват българско гражданство по облекчен ред, ако вече нямат такова - чл. 25, ал. 2 от Конституцията. Обратно, понятието "български гражданин" е юридическо по своето съдържание. Български граждани (включително "по рождение") могат да бъдат не само българи, но и лица с друга етническа принадлежност - турци, арменци, китайци и т.н. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Конституцията е визирано юридическото понятие "български гражданин по рождение". То е формално по своето съдържание и следва да се изяснява единствено с правни аргументи". В изложения смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Понятията на закона не търпят различно тълкуване и прилагане в зависимост от това за какви цели се иска издаване на удостоверението за български произход. Освен това, не е ясно в какво се състои интересът на жалбоподателя да иска издаване на удостоверението за български произход с цел получаване на виза тип Д и право на пребиваване, след като с получаване на българско гражданство по реда на чл.15, ал.1 т.3 ЗБГ би постигнал същите и в по-голям обем субективни права. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

Цитирани разпоредби

23