Решение № 3304 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Хасково против решение 3797/24.09.2024 г. по адм. дело 525/2024 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 КСО, §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Е. Е. Д., от [населено място], община Стамболово, област Хасково, чрез адвокат Челебиев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 3797/24.09.2024 г. по адм. дело 525/2024 г. Административен съд Хасково е отменил по жалба на Е. Е. Д., от [населено място], област Хасково решение 1012-26-182-1/28.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-338/11.04.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт по подаденото заявление вх. 2113-26-2525/12.12.2023 г. по описа на ТП на НОИ Хасково, при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Е. Д. е имала навършени [възраст] и осигурителен стаж за периода от 01.10.1974 г. 12.11.1992 г. с прекъсване 13 години, 03 месеца и 17 дни. Пенсионният орган не е зачел стажа за времето като неработеща майка от 20.08.1977 г. до 01.05.1978 г. с обща продължителност 08 месеца и 11 дни и стажа за родено на [дата на раждане] дете, починало на 26.10.1999 г., отново като неработеща майка от 01.04.1981 г. до 01.06.1982 г. с продължителност 14 месеца. Пенсионните органи са приели, че Е. Д. има изискуемата по закон възраст за придобиване право на ЛПОСВ, но не притежава минимално изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО сочи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Правилно административният съд е приел, че е приложима нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./, според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /ЗП, отм./ се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към този период Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. И според действащата уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Неоснователни са доводите на касатора за неточно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Съгласно утвърдилата се съдебна практика на Върховния административен съд периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж (Решение 11039 от 14.11.2023 г. по адм. д. 5614/2023 г., VІ отд., Решение 10720 от 07.11.2023 г. по адм. д. 5044/2023 г., VІ отд., Решение 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 8649/2021 г., VI о., Решение 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 11773/2021 г., VI о., Решение 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1680/2021 г., VI о., Решение 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13464/2020 г., VI о., Решение 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 5956/2019 г., VI о., Решение 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 2058/2018 г., VI о., Решение 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика и др.). Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г., Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Предвид изложеното пенсионните органи е следвало да зачетат спорните периоди за осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Тогава осигурителният стаж на Е. Д. би бил в размер над 15 години и материалноправните основания за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 КСО налични. С оглед изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените и своевременно претендирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие 3/14.01.2025 г. е видно, че Е. Д. е сторила разноски за един адвокат по делото и е заплатила за оказаната правна защита пред касационната инстанция сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), които следва да се възложат в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,