Решение № 7855 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Т. Данова, против решение 3016 от 27.03.2025 г., постановено от Административен съд Хасково V състав, по адм.д. 454/2025 г. С касационната жалба и в представено по делото писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на ответника да се предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че изводите, до които е достигнал решаващия съдебен състав, касаещи обстановката в Сирия са формални, необективни и не кореспондират с личната бежанска история на А. А. М.. Изразява становище, че съдът изобщо не е изследвал обстоятелствата относно последното местоживеене на жалбоподателя в Сирия и региона на страната, в който същият ще бъде върнат, както и че териториално обособената вътрешна закрила на практика не е наистина практически достъпна за кандидата. Поддържа, че решаващият съдебен състав неправилно е приел, че по отношение на чужденеца не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, с оглед ноторно известния факт, че военната служба в Сирия е задължителна за гражданите от мъжки пол на възраст от 18 до 42 години. На последно място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е издадено и в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., които постановяват към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните качества на кандидата. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при неправилно тълкуване на закона, като моли да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване решението на Административен съд Хасково като правилно и законосъобразно постановено. Позовава се на представени по делото справки относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и 01.07.2025 г., както и две справки, касаещи отбиването на военна служба в Сирия, възможностите за освобождаване от нея и налагането на наказания в тази връзка. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото, за да достигне до извод за липсата на основанията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, съдът подробно и аргументирано е обсъдил всички елементи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, съотнесени към конкретните фактически установявания по настоящото дело. Според участващия по делото прокурор ноторно известно и без представените по делото справки е, че президентът на Сирийска арабска република Башар Хафез ал-Асад е свален му от власт на 8 декември 2024 г., при което опасността и напрежението в Сирия намаляват, и се констатира значително подобрение на обществено-политическата обстановка. С оглед разказаната бежанска история, поддържа, че опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията в глава V, буква В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец , издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците; че не може да се направи извода, че личното и общественото положение на касатора предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в Сирия и спорадичните проблеми със сигурността там. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3016 от 27.03.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, против решение 1507 от 11.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Според първоинстанционния съд оспореното решение е постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като при произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, много подробно е изследвал всички заявени факти и обстоятелства от личната му бежанска история и е попълнил административната преписка с достатъчно доказателства, въз основа на които законосъобразно е постановил решението си. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че чужденецът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, тъй като е установено, че е напуснал Сирия по собствена воля. Според първостепенния съд изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, предвид изричното му изявление, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия; не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие; не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Съдът е приел, че информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в Сирия, както и общодостъпната информация от различни медии, не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия. Изяснено е, че след края на управлението на досегашния президент Башар Асад новата власт е благоразположена към населението в страната, а данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 и информацията, че ситуацията в Сирия не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв. Преценено е, че административният орган е извършил правилна преценката по прилагане на чл. 9, ал.1, т. 1 т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. информация относно Сирия, според която в страната обстановката е все още несигурна и нестабилна, но макар и при наличие на инциденти, ситуацията може да се счете за стабилна и не може да се твърди за наличие на безогледно насилие спрямо лицата, намиращи се на се на нейна територия. Тези данни, според съда, се потвърждават от журналистическите материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии. Изведено е заключение, че оспорващият доброволно е напуснал държавата Сирия, тъй като желае да осигури по-добър живот на себе си и семейството си, а не защото търси международна закрила. Решаващият съдебен състав е преценил, че твърденията за породен страх от евентуална повиквателна за армията не биха могли да се считат като основание за предоставяне на закрила, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че ако се завърне в страната си, жалбоподателят би бил изложен на опасностите, предвидени в хипотези по чл. 9 ЗУБ. Съдът е отбелязал и че в тази връзка не се установява преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, тъй като няма данни чужденецът да е избягал от редовната сирийска армия и да не може да се върне в страната си по произход по тази причина, с оглед опасенията му, че в родината му го очаква затвор. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила с вх. 105450-5359 от 27.08.2024 г до председателя на ДАБ, потвърдена с последваща молба с вх. 3150 от 03.09.2024 г., относно които е съставен Регистрационен лист с рег. УП 34407 от 03.09.2024 г., съдържащ данни на кандидата, след което на 15.11.2024 г. е проведено интервю с жалбоподателя, за което е съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него арабски език. Въз основа на посочените документи и обективираното в протокол от проведено интервю с рег. УП 34407 от 15.11.2024 г., се установява по безспорен начин, че А. А. М., е гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, гр. Хасака, с постоянен адрес: Сирия, [населено място], област Кунейтра, с основно образование, професия общ работник, религия [заличен текст], неженен, без документи за самоличност. Чужденецът е заявил, че има брат в Германия, а семейството му било в Турция, но не се установили там и се върнали в Азаз. Според разказаната бежанска история е напуснал нелегално Сирия на 28.07.2024 г., сам е преминал в Турция, но не останал там и не се регистрирал бежанец. Описал е, че е пристигнал в България на 15.08.2024 г., през зелена граница и не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Според разказаната бежанска история А. А. М. не е бил арестуван или осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната от него религия, също така не е участвал в религиозни организации. Описал е, че е роден на [дата]. в гр. Халеб, но живял в Дараа, като корените на семейството му били от Голан. От 2015 г., заради бомбардировките, се преместили в Азаз и идвал от там. Кандидатът е обяснил, че няма издадени документи за самоличност, има само сирийско гражданство; че не е ходил на училище, защото майка му била начална учителка и го учела, при което е завършил пети клас, но няма диплома; че е работил като общ работник в земеделието и бояджийство. Заявените от молителя причини да напусне страната си по произход са липсата на сигурност, защото баща му споделил, че около 10.11.2024 г. имало сражения, но не му казал дали имало убити хора; другата причина била, че му предстояла казарма и щели да го изискат, без значение от коя страна. Изрично е посочил, че спрямо него лично не било оказвано насилие в Сирия, не останал в Турция, защото в тази страна не им давали права както тук и в Европа. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Неоснователно касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на решаващия съдебен състав досежно липсата на релевантно преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, с оглед ноторно известния факт, че военната служба в Сирия е задължителна за гражданите от мъжки пол на възраст от 18 до 42 години. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. относно обстоятелствата подлежат ли на наказания лицата, неявили се отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явяват на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата. От съдържащата се информация става ясно, че опозиционните сили, свалили президента на Сирия Башар Асад, заявяват, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. Посочено е, че военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто Хаят Тахрир ал Шам обявява обща амнистия. В представената справка с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. се съдържа информация за отбиване на редовна военна служба и това кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и какъв е срокът на тази служба. Според данните от тази справка през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Изложеното опровергава опасенията на касатора, че при завръщането си в Сирия подлежи на задължителна мобилизация или че го очаква затвор, поради това че е избягал, за да не отслужи. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт е правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително в страната има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, а и в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, че семейството му, след като първоначално е заминало за Турция, отново се е върнало в държавата по произход, в Азаз. Твърдението, че А. А. М. подлежи на военна служба, не представлява основание за промяна на правните изводи на председателя на ДАБ, включително по изложените по-горе мотиви на настоящото съдебно решение относно тенденцията към доброволно набиране на войници и обявената обща амнистия на лицата призовани за задължителна служба. Освен това, в случая липсват каквито и да било доказателства, че чуждият гражданин е бил призоваван за военна служба. Не намират фактическа и правна опора доводите на касатора, че обжалваното решение е издадено и в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., които постановяват към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните качества на кандидатката. Според точното съдържание на посочената разпоредба, при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В хода на касационното производство правните изводи на административния орган и първостепенния съд са потвърдени изцяло от приетите като доказателство актуални справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и 01.07.2025 г. /вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. и вх. МД-02-367 от 01.07.2025 г./. Акцентът в най-новата справка е, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ от 26 юни 2025 г. се посочва, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение па вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. /считано от 8 декември 2024 г./ 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Личните обстоятелства относно молителя са били предмет на подробен анализ, въз основа на които правилно е преценено, че не са налице необходимите елементи в подкрепа на молбата за международна закрила, по израза употребен в чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС. Чуждият гражданин последно е живял в Азаз, който се намира в провинция Алепо /Халеб/ и противно на твърденията на процесуалния представител, ситуацията в тази част от държавата на произход е била предмет на подробен анализ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,