Решение № 544 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2019 г.

Решение № 544 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Решение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 143 от 09.04.2019 г. по адм. дело № 39/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което по жалба на С. Бабаджанов е отменен РА № Р-16001617008952-091-001/18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 731/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – Пловдив. В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – С. Бабаджанов, чрез процесуалния си представител адв. Темчев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отменил по жалба на С. Бабаджанов, РА № Р-16001617008952-091-001/18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 731/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – Пловдив, с който на физическото лице са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1027,86 лв. и лихви в размер на 248, 72 лв., както и задължения по КСО и ЗЗО за 2014 г. и 2015 г. в общо размер на 3279,75 лв. и лихви в размер на 1079,08 лева. За да постанови този резултат, съдът е счел, че административният орган е установил допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, приемайки, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност, свързана с продажбата на пътни превозни средства, в качеството му на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съдът е преценил за недоказано твърдението на органа по приходите, че Бабаджанов е извършвал установените в периода сделки с превозни средства като "занятие" и с цел получаване на системен доход. Изложил е съображения, че продажбите на превозните средства са с инцидентен характер и не обуславят извод за "независима стопанска дейност", определяща ревизираното лице като нерегистриран търговец. Приел е, че не са налице множество сделки за периода от 2014 до 2015 г., тъй като два от тези автомобили са придобити извън ревизирания период, отделно от това 4 от тях са ползвани от жалбоподателя за период от две до четири години като е изложил мотиви, че извършването на две сделки през 2014 г. и една през 2015 г. не обосновава извод, нито за извършени множество сделки, нито за системност, нито за редовност на тази дейност, нито пък извършването на дейността като трудова. Първоинстанционният съд е счел, че по отношение на квалификацията на дохода от продажбата на превозните средства следва да се отчете приложението на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ, което от своя страна дисквалифицира приложената от органите по приходите разпоредба на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Решението е правилно. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и относимата правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата, относимите за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. От фактическа страна е установено, че ревизията е извършена по отношение на С. Бабаджанов с обхват периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. и е относно следните видове задължения – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд и ДОО. В хода на извършеното ревизионното производство е констатирано, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК като е прието, че ревизираното лице през процесния период извършва сделки с моторни превозни средства, които са търговски по своята цел и системност, но към които не са представени документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, и получените приходи/доходи за периода не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажбата или замяната на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-голям от една година. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ - ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на Глава пета, раздел II от закона, т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Това е така, защото не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ. В случая процесните вещи - МПС- та е следвало да бъдат квалифицирани като такива за лично ползване, както и вещи за лично потребление, които са продадени, когото нуждата от тях е отпаднала. При това положение, неправилен се явява подходът на ревизиращите органи по приходите за определяне облагаемия доход съгласно разпоредбите на чл. 26 ЗДДФЛ, а впоследствие и тези по ЗКПО. При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. В случая, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на лицето е констатирано наличие на данни за укрити приходи или доходи. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК. С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е свързано с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. В случая не се установява наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което определената данъчна основа за дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизирания период 2014 г. – 2015 г. е неправилно установена от органите по приходите. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски – чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО, поради което незаконосъобразно са определени и задълженията по КСО и ЗЗО. Неоснователен е доводът на касатора, споделен и от прокурора в настоящото производство, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил като недоказано твърдението на органите по приходите, че продажбите на превозните средства през процесния ревизионен период не са с търговска цел и не са извършени по "занятие" от страна на Бабаджанов. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения, с които е отхвърлил качеството на ревизирания като осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и като лице, развиващо независима икономическа дейност. По делото безспорно е установено и срещу този факт не се възразява, че за периода 2005-2016 г. ревизираното лице е придобило общо 12 автомобила с различни марки и модели и 2 ремаркета. За процесния период от време, обаче са извършени общо три броя сделки (две сделки през 2014 г. и една през 2015 г.), като нито броят на сделките, нито предмета, нито хронологията на тяхното извършване могат да обосноват извод, че се касае до търговска дейност по занятие с предмет покупко-продажба на превозни средства, довело до образуване на предприятие по см. на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон, а и с оглед характера на извършваната от него дейност. Така установеното от фактическа страна налага извода, че съдът правилно е отменил РА. Както в административното, така и в хода на съдебното производство касаторът не е ангажирал доказателства, които да обосноват различен правен извод. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение