Решение № 12110 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2010 г.

Решение № 12110 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Георгиева Георгиева чрез пълномощника й - адвокат Джеров против решение № 79 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 3277/2009 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмо № 1194-М-01 от 29.01.2009 г. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 630, кв. 17-нов по плана на град София, м. "Сухата река". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че едно от отчуждителните мероприятия е комплексно по характера си и включва освен застрояване и междублокови пространства. Поради това е без значение обстоятелството дали от свободната от застрояване част от имота може да се обособи самостоятелен парцел или не. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК и следващите във връзка с чл. 31 от ЗОС. Образувано е по жалба от Мария Георгиева Георгиева против отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194-М-01 от 29.01.2009 г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 630, кв. 17 - нов, местност "Сухата река - запад". Съображенията са били две: първото, че имотът не е отчужден по реда на ЗОС, а на ЗТСУ и втората, че е налице отказ на искане за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. Жалбоподателката е възразила срещу така изложените мотиви. Наред с това е противопоставила твърдения, че отчуждителното мероприятие не е започнало и имотът продължава да е свободен от застрояване. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че процесният имот, ведно с построената масивна жилищна сграда и подобренията е отчужден от наследодателката на жалбоподателката със заповед № РД-34-972 от 27.04.1991 г. за държавно жилищно строителство и детски комбинат. Отчуждената собственица е обезщетена с жилище. През 1993 г. малолетната жалбоподателка чрез настойниците си е поискала отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По искането е постановен отказ № РД-54-274 от 26.04.1994 г. от кмет на Столична община. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение е установено, че процесното дворно място попада в кв. 17, УПИ I - отреден за обществено жилищно строителство - четири високоетажни блока със сключено застрояване, магазин и трафопост и УПИ II, отделен за обединено детско заведение - три двуетажни и една триетажна сгради. На място са построени четирите блока с по четиринадесет надземни етажа. Изградени са и трафопостовете. Единият попада върху процесния имот и заедно със сервитутното отстояние обхваща 33 кв. м. Обединеното детско заведение не е построено. При тези данни по делото, съдът е приел за неоснователни съображенията на компетентния административен орган за невъзможността да се прилага правната възможност за отмяна на отчуждаването, уредена в чл. 31 от ЗОС за имоти, отчуждени по реда на ЗТСУ. Изложил е съображения, че подобно ограничение в нормата не е въведено. На следващо място е счел за неправилен и извода, че след като е налице влязъл в сила отказ за отмяна на отчуждаването по реда на реституционния закон, не може повторно да се предяви такава претенция на друго законово основание. Поради това е разгледал спора по същество, като е изследвал наличието на материално-правните предпоставки, уредени в чл. 31, ал. 1 от ЗОС - липса на започнало мероприятие по подробния устройствен план в тригодишен срок от отчуждаването или ползване на имота не по предназначението, за което е отчужден. За целта е обсъдил съдебно-техническата експертиза и е установил, че е реализирано мероприятието обществено жилищно строителство - върху 33 кв. м от имота попада изграден трафопост. Останалата свободна от застрояване част от бившето дворно място на свой ред попада в междублоковото пространство, като присъщ елемент на общественото жилищно строителство. Въз основа на това е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради което отчуждаването не подлежи на отмяна. Счел е жалбата срещу отказа на кмета на Столична община за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство. Твърди се, че имотът е с площ от 440 кв. м. От него са заети само 33 кв. м, което означава, че от останалата свободна от застрояване част може да се образува самостоятелен УПИ съгласно чл. 19 от ЗУТ. Доводите са неоснователни. От отчуждителната преписка е видно, че отчужденият имот е бил застроен с масивна жилищна сграда, пристроена от югозапад кухня и мазе извън сградата. В същото време от скиците към съдебно-техническата експертиза е видно, че постройките са съборени. Това обстоятелство само по себе си показва усвояване на бившето дворно място, като междублоково пространство - елемент от инфраструктурата на общественото жилищно строителство. По този начин едно от предвидените благоустройствени мероприятия е осъществено. Поради това е неоснователно твърдението на касаторката за липсваща реализация на плановите предвиждания. Отделно от това е без значение за хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС обстоятелството, че само 33 кв. м от имота са застроени. За разлика от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС- която допуска отмяна на отчуждаването при наличие на свободна площ, достатъчна за образуване на парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи, тази по чл. 31, ал. 1 от ЗОС не предвижда възможност за частична отмяна на отчуждаването. Поради това е без каквото и да било правно значение липсата или наличието на площ, отговаряща на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във вътрешно противоречиви мотиви на съда относно реализацията на отчуждителното мероприятие. В тази връзка съдът на първо място е съобразил, че само върху част от бившия имот е налице застрояване, като останалата незастроена част попада в инфраструктурите елементи от общественото жилищно строителство. Като е приел липсата на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил подадената жалба срещу отказа на кмета, съдът е постановил правилно решение. Не са налице отменителните основание на чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,