Решение № 11124 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2009 г.

Решение № 11124 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Областния управител на Област с административен център град Кърджали инж. Ангел Делчев Коджаманов, против решение № 105/20.12.2008 г. по адм. дело № 111/2008 г. на Административен съд - Кърджали, с правно основание чл. 208, вр. чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита решението, с което съдът е отменил негова заповед за одобряване плана на новообразуваните имоти по отношение на имот с идентификационен № 148.13 и е разпоредил връщане на преписката за решаване на спора по същество за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и също така, че е необосновано. Според него изводите на съда за нарушение на чл. 28, ал. 6, изречение последно от ППЗСПЗЗ и т. 2.5 от съвместни Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на Министъра на земеделието и горите и Заповед № РД-02-04-454/22.08.2003 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, са направени при неизяснена фактическа обстановка и че съдът абсолютно безкритично е възприел фактическите изводи на вещото лице без с оглед дължимия съдебен служебен контрол за законосъобразност на обжалвания акт да се съобрази с нормативните изисквания на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който обжалваното решение да бъде отменено, административно-правния спор решен по същество и отхвърлена жалбата на жалбоподателя в първоинстанционното производство или делото бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - Емил Георгиев Молев от гр. Кърджали не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Георги Димов Башков и Кмета на Община Кърджали също не вземат отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е обосновано и законосъобразно, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 105 от 20.12.2008 г. по административно дело № 111/2008 г., в производство по чл. 145 от АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Административен съд - Кърджали, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-127 / 03.07.2008 г. на областен управител на област с административен център Кърджали в частта й, с която е одобрен ПНИ в ЗЗП 24а, в землището на с. Енчец, общ. Кърджали, по отношение на имот с идентификационен № 148.13 и ВРЪЩА преписката на областен управител на област с административен център Кърджали за решаване на спора по същество при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК заседава в състав от един съдия е констатирал, че процесният поземлен имот на жалбоподателя е с площ от 500 кв. метра съгласно документа за собственост, в него е изградена масивна едноетажна постройка, собствеността е придобита на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при съобразяване с ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ относно размера на земята, имота има излаз на път и би следвало да се отрази в плана на новообразуваните имоти без да се променя местоположението на границите му. А в случая материализираната граница между този имот и имота на заинтересованата страна Георги Димов Башков се различава от изчертаната граница между двата имота по ПНИ, като разликата се изразява в това, че към имота на жалбоподателя е присъединена площ от имота на заинтересованата страна, т. е. изместена е източната граница. При тези данни съдът е извел извод, че оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 28, ал. 6, изр. последно от ППЗСПЗЗ и т. 2.5 от Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 83/19.09.2003 г.), съгласно която "Границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. По тези съображения съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за извършване на промяна в заснемането на границата между ПИ № 148.12 и ПИ № 148.13, като границата между двата имота бъде отразена съобразно материализираната граница между тях, а материализираната граница на място според вещото лице представлява направена ограда от телена мрежа на железни колове, разграничаваща двата имота. Така постановеното съдебно решение е правилно. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателят пред първата инстанция Емил Георгиев Молев попада в третата категория лица. Той притежава нотариален акт за собственост чрез правна сделка - дарение, с № 130, том II, рег. № 5720, дело № 312/2001 г., за недвижим имот - земя от 500 кв. метра, представляваща зона 24а, находяща се в землището на язовир "Кърджали", ведно с построената на нея едноетажна масивна сезонна постройка със застроена площ 27.40 кв. метра. В плана на новообразуваните имоти този имот следва да запази своята площ от 500 кв. метра и граници без изменение. В случая площта се запазва, но границите се изместват на изток с около 80 кв. метра, обстоятелство, установено с приетото по делото заключение на вещо лице, което безспорно е експерт със специални знания, каквито съдът не притежава. Съдебно-техническата експертиза не е била оспорена от касационния жалбоподател и констатациите в нея не са оборени дори и пред настоящата инстанция предвид липсата на писмени доказателства, които са допустими в касационното производство. Оспорване на отразените в заключението технически данни е недопустимо едва в настоящото производство, в какъвто смисъл са всички възражения в касационната жалба на областния управител. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,