Решение № 4938 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2015 г.

Решение № 4938 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и от Милен Пеев Русинов от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1363 от 06.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3523/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив обжалва визирания съдебен акт в частта му, с която е отменен РА за начислените лихви за забава върху невнесените в срок авансови осигурителни вноски за периода м. януари 2008 г. - м. ноември 2008 г. Поддържа, че в тази му част атакуваният съдебен акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, представляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 ДОПК. Позовава се на приложимата редакция на чл. 6, ал. 7 и ал. 8 КСО, регламентираща реда и начина на плащане на задълженията за осигурителни вноски от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО. Счита, че задължението за задължителни осигурителни вноски е за съответната година, а не е месечно, въпреки, че се внася авансово. Поради това намира, че давност за авансовите вноски за 2008 г. е започнала да тече от 01.01.2010 г. и към момента на връчване на ЗВР не е изтекла. В подкрепа на тезата си излага конкретни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и постановяването на друго решение, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Милен Пеев Русинов обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу горепосочения РА относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г., както и задълженията за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице - ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2008, ведно с начислените лихви за забава върху тях. Счита, че в обжалваната част съдебният акт е необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. В качеството си на ответник по касационната жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, Милен Пеев Русинов в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. В качеството си на ответник по касационната жалба на Милен Пеев Русинов, Директорът на Дирекция" ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 161401886/14.08.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1133 от 10.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта, с който на Милен Пеев Русинов са установени задължения за внасяне, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 3165,32 лв. ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 989,33 лв. и задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, както следва: ДОО в размер на 6205,32 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3957,85 лв., ЗО в размер на 3416,10 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1252,83 лв. и ДЗПО-УПФ в размер на 2271,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1353,91 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на релевираната жалба по отношение на установените с РА задължения първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1306472/27.12.2013 г., определяща обхват на ревизията: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО), вноски за ДЗПО-УПФ (на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО), вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО) за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали, че Милен Пеев Русинов е регистриран като самоосигуряващо се лице в качеството му на упражняващ свободна професия - адвокат. Установили са, че е подавал ГДД, в чието Приложение 3 е посочил доход в размер на: за 2007 г. - 6 300,00 лв.; за 2008 г. -9 120,00 лв.; за 2009 г. - 8 700,00 лв.; за 2010 г. - 8 400,00 лв.; за 2011 г. - 10 300,00 лв.; за 2012 г. - 18 600,00 лв. При тези данни невнесените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ са установени като дължими, като са начислени и съответните лихви за забава. Съобразено е още, че Милен Пеев Русинов не е подавал декларация за самоосигуряващо се лице, с която да декларира датата на започване на дейност и вида на осигуряването, не е подавал декларации обр. 6, с които да декларира задължения за задължителни осигурителни вноски и не е внасял осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване. Констатирано е, че ревизираното лице е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години с попълнени Таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, в които е декларирало доходи от упражняването на свободната професия. При тези обстоятелства с РА са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване за процесните данъчни периоди на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, експертът по която е определил въз основа на декларираните от задълженото лице доходи съответстващи с тези по РА размери на данъка и дължимите ЗОВ за всеки данъчен период. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че основните спорни въпроси между страните се свеждат до това налице ли е редовно връчване на ЗВР, изтекъл ли е срокът по чл. 109 от ДОПК за образуване на ревизия за част от процесните задължения и погасени ли са по давност задълженията на Милен Пеев Русинов за 2007 г. и 2008 г. Съобразявайки приложимите законови разпоредби, решаващият състав е приел, че ЗВР е редовно връчена по реда на чл. 32 от ДОПК. Преценил е, че в хода на ревизионното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но то не са съществени до степен, опорочаваща издадения ревизионен акт. Решаващият състав е преценил, че срокът за образуване на производство за установяване на задълженията за данък върху доходите и за окончателни ЗОВ за 2008 г. е започнал да тече на 01.01.2010 г. и не е изтекъл към датата на издаване на ЗВР. Съобразил е, че за този данъчен период за същите задължения не е изтекла и погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. По отношение на начислените лихви за забава върху авансовите осигурителни вноски за 2008 г. съдът е приел, че същите, с изключение на тази за м. декември, са погасени по давност, тъй като по аргумент от чл. 7, ал. 4 КСО тяхната изискуемост е настъпила през 2008 г. За тях давността е започнала да тече на 01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2013 г., към който момент ЗВР не е връчена на ревизираното лице. Поради това решаващият състав е отменил РА в частта на начислените лихви за забава за несвоевременно внасяне на дължимите авансови ЗОВ за периода м. януари-м. ноември 2008 г. включително. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив: Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че след като задължението за окончателната задължителна осигурителна вноска за 2008 г. се определя на годишна база, то и погасителната давност за лихвите за забава върху авансовите осигурителни вноски за периода м. 01.- м. 11. 2008 г. е започнала да тече от 01.01.2010 г. Съгласно чл. 7, ал. 4 КСО в приложимата към 2008 г. редакция - ДВ, бр. 105/2006 г. осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 10- то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от първи януари на година, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, при изискуемост на авансовите осигурителни вноски за месеците м. 01.- м. 11. 2008 г. до 10- то число на съответния следващ месец, то годината, през която те е следвало да се платят, е 2008 г., поради което давността за тях е започнала да тече на 01.01.2009 г. Същата е изтекла на 31.12.2013 г., като в този период не е спирана или прекъсвана, с оглед на което законосъобразен е изводът на решаващия състав, че установените с РА вземания за лихви върху дължимите за м. 01.-м. 11. 2008 г. авансови осигурителни вноски са погасени по давност. По жалбата на Милен Пеев Русинов: Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от него и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В качеството си на официален свидетелстващ документ той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване и доказване на неистинността му. В случая за удостоверяване на обстоятелството, че лицето не е намерено на адреса за кореспонденция, е съставен протокол, подписан от лицата по чл. 50, ал. 3 ДОПК и съдържащ реквизитите по чл. 50, ал. 2 ДОПК, чиято обвързваща доказателствена сила правилно е съобразена от първоинстанционния съд. Тъй като нормата на чл. 160, ал. 4 вр. с ал. 3 и ал. 1 от ДОПК задължава съда да реши спора по същество, като до този момент за ревизираното лице е открита възможността да сочи доказателства както в производството пред решаващия орган, така и в съдебното, то сами по себе си сочените процесуални нарушения не биха могли да бъдат самостоятелно основание за отмяната на РА. Несподелим е аргументът на касатора, че спрямо установените с РА задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и окончателни ЗОВ за 2008 г. ревизията е възложена след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата, упражняващи свободна професия са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно чл. 7, ал. 4 КСО в приложимата редакция авансовите вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, а чл. 6, ал. 8 КСО предвижда, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат в сроковете за подаване на ГДД върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Аналогичен е и режима по ЗЗО за определяне и внасяне на вноските за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица. Така очертаната законова регламентация сочи, че задължението за окончателните осигурителни вноски е годишно, а частичната му авансова изискуемост не би могла да обоснове тезата на касатора. След като той не е декларирал начало на осигуряването, не е избрал минимален доход, върху който да внася авансовите вноски, нито е внасял такива, то правилен е изводът на първоинстанционният съд, че окончателните осигурителни вноски се дължат върху декларирания с ГДД за съответната година осигурителен доход. За 2008 г. доходите е следвало да бъдат декларирани с ГДД до 30.04.2009 г. От това следва, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2010 г. и не е изтекъл нито към датата на възлагане на ревизията, нито към момента на връчване на ЗВР. Друго не следва от месечното задължение за подаване на декларация по чл. 3, ал. 1 от Наредбата № Н- 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като тези декларации се подават след изтичането на срока за внасяне на месечната осигуровка и не попадат в приложното поле на хипотезата на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Отново от 01.01.2010 г. е започнала да тече и погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК и тя не е изтекла до момента на връчването на ЗВР. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение