Решение № 60136 от 16.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 812/2020 г.

Решение № 60136 от 16.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 812/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба, постъпила във Върховния касационен съд на Република България с вх. № 3669 от 27.04.2021 г., подадена от И. С. В. чрез пълномощника й адвокат Ю. Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 126 от 11.01.2021 г. и решение по чл. 247 ГПК № 68 от 15.04.2021 г. по гр. д. № 812 по описа на 2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение относно правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот. Искането се поддържа и в молба вх. № 65908 от 22.07.2021 г. Ж. Н. С. -Б. и С. Н. С., чрез пълномощника си адвокат С. Л. и Д. К. Н., чрез особения си представител адвокат И. Р., не са изразили становище. М. А. А. и С. А. А. чрез пълномощника си адвокат С. М. считат, че искането е частично основателно относно правата на С. С. и Ж. С. -Б.. Искането на И. С. В. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Същото е мотивирано с доводите, че при определяне квотите на съделителите, съдът не е взел предвид, че делбеният имот е оценен на 118800 лв., като 1/2 от него следва да бъде разпределена за Д. Н. – 1/9 или 13200/118800 ид. ч. и за Ж. С. и С. С. по 23100/118800 ид. ч., а другата 1/2 ид. ч. следва да бъде разпределена между съделителите М. А., С. А. и И. В., като общата наследствена маса на А. А. е в размер на 23851. 20 лв., а не 21651. 20 лв. и след възстановяване на запазената част правата са: за М. А. и С. А. по 12495. 73.11.8800 ид. ч. и за И. В. 34408. 53.11.8800 ид. ч. За да е налице очевидна фактическа грешка следва да има разминаване между формираната и отразената в диспозитива на решението воля, респ. грешка, допусната в пресмятането. С касационното решение е отменено изцяло въззивното решение по искането за възстановяване на запазена част от наследство и по иска за делба и при постановяване на новото решение съдът е формирал следните изводи: с нотариален акт от 1993 г. е удостоверено правото на собственост по силата на ЗВСНМРСА на наследници на Н. А. П., а именно С. Н. А., наследници на И. Н. А. и наследниците на С. Н. А., /т. е. всяко от колената е наследило 1/3 ид. ч. /, а с нотариален акт от 2005 г. за собственици на основание давностно владение са признати само наследниците на С. Н. А. на 1/2 ид. ч. /а именно А. Х. А. – 1/6 ид. ч., И. С. В. – 1/6 ид. ч. и А. С. А. – 1/6 ид. ч. / и Н. К. С. /един от наследниците на И. А. / на 1/2 /3/6 ид. ч. /. Преценявайки дали тези наследници са придобили по давност правата на останалите сънаследници, ВКС е приел, че спрямо Д. Н. не е демонстрирано завладяването, поради което тя се легитимира като собственик на 1/9 /3/27 ид. ч., а правата на останалите сънаследници са придобити по давност от Н. С. от една страна и А. А., И. В. и А. А. при условията на съвладение. Поради това е направил извод, че към 2005 г. Н. С. се е легитимирал като собственик на 4/9/12/27 ид. ч., А. А., И. В. и А. А. на по 4/27 ид. ч. всеки, съответно договорът от 2011 г., с който Н. С. е дарил правата си на дъщерите си, е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 12/27 ид. ч., поради което Ж. С. -Б. и С. С. се легитимират като собственици на по 6/27 ид. ч. всяка, а договорът от 2011 г., с който А. А. е дарила правата си на дъщеря си И. В., е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 4/27 ид. ч. Затова и съдът е преценявал дали дарението на 4/27 ид. ч. от имота, извършено от А. А. в полза на И. В. е накърнило запазената част на М. А. и С. А. като наследници на А. А.. Приел е, че в наследствената маса се включват притежаваните от А. А. към момента на смъртта й 4/6 ид. ч. от нива в [населено място] на стойност 4051. 20 лв. и стойността на дарените права /които с оглед посоченото по-горе са 4/27 ид. ч. / в размер на 17 600 лв. или стойността на наследствената маса е 21 651. 20 лв., а размера на запазената част на А. А. /наследодател на ищците/ е 7 217. 07 лв. и на същата стойност е разполагаемата част на А. А.. С. А. и М. А. по заместване на баща си А. А. са получили по наследство от А. А. 2 025. 6 или по 1 012. 80 лв. всеки. Следователно запазената част на А. А. е накърнена с 5 191. 47, с колкото следва да бъде намалено извършеното от А. А. в полза на И. В. дарение, произвело вещно-прехвърлителен ефект за 4/27 ид. ч. вместо за 1/6 ид. ч., като се възстанови запазената част наследниците му С. А. и М. А. с по 2 595. 73 лв.. ВКС е мотивирал, че с изхода на спора по чл. 30 ЗН правата в съсобствеността следва да бъдат определени с оглед стойността на делбения имот от 118 800 лв., както следва: за С. А. А. и за М. А. А. – по 11395. 73.11.8800 ид. ч. /от които по 8000/118800 ид. ч., равни на 2/27 ид. ч., са придобити по наследство от А. С. А. и по 2 595. 73.11.8800 ид. ч. с оглед възстановената запазена част/; за И. С. В. – 47 608. 53.11.8800 ид. ч. /от които 35200/118800 ид. ч., равни на 4/27 ид. ч., са придобити по наследство и давност, а 12 408. 53.11.8800 ид. ч. по дарение от А. А. и след възстановяване на запазената част по искането на С. А. и М. А. /; за Ж. Н. С. -Б. и С. Н. С. – по 26400/118800 ид. ч. /равни на по 6/27 ид. ч., придобити по дарение от Н. К. С. / и за Д. С. Н. – 13200/118800 ид. ч. /равни на 3/27 ид. ч., придобити по наследство/. Следователно формираната воля на съда е, че към момента на възстановяване на собствеността всяко от колената на наследниците на Н. П. е придобило по наследство 1/3 ид. ч. /3/9 ид. ч. /, а разликата до 4/9 ид. ч. за коляното на С. А. и до 4/9 ид. ч. за Н. П. е придобита при условията на съвладение, съответно осъществяваното съвладение от А. А., И. В., А. А. и Н. С. върху правата на Д. Н. не е довело до придобиването по давност на правата й от 1/9 ид. ч. и именно тази воля е отразена в диспозитива на решението и спрямо тази воля е преценявал и размера на наследствената маса на А. А. и съответно правата на съделителите след възстановяване на запазената част. Извършените от съда математически изчисления съответстват на така формираната воля. Твърденият от И. В. размер на наследствената маса от 23851. 20 лв. се получава, ако се приеме, че дарението на А. А. е произвело действие за прехвърлената 1/6 ид. ч. от имота, т. е. че само Н. С. е владял правата Д. Н., поради което същите следва да бъдат приспаднати само от 1/2 ид. ч. от имота, за която се е легитимирал с констативния нотариален акт от 2005 г. Подобна воля на съда обаче не е формирана. Дори отразените в решението изводи на съда да не са правилни, то след като липсва несъответствие между формираната и обективираната в писмен вид воля на съда, то евентуалната неправилност не може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение