Решение № 868 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 443 от 10.03.2023 год. постановено по адм. д. 478 по описа за 2022 год. на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-34/03.02.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 год. на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив и самото Разпореждане РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 год. на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 17 762, 07 лева, от които 14 302, 82 лева главница за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и лихва в размер на 3 459, 25 лева начислена към 08.11.2021 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 08.11.2021 год. до окончателно погасяване на задължението. Изложени са съображения относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло, а жалбата на В. Христева да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната страна В. Христева чрез пълномощника адв. Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ Пловдив в обжалваната част Административен съд Пловдив е приел, че е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон по отношение на извода на административния орган за наличие на недобросъвестност от Христева при получаване на сумите за осигурителни плащания. Според съда съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатените суми. Според първата инстанция от страна на административния орган не е отчетено обстоятелството, че пенсионното досие на Христева е изчезнало от НОИ, за което по делото не се установява последната да носи някаква вина. В по-късно намереното досие липсват цитираните като приложени към заявлението 2 броя трудови и 2 броя осигурителни книжки, което не дава възможност да се прецени дали част от недоказания стаж на Христева не е бил редовно оформен в тях, което от своя страна да е довело до зачитането му от пенсионния орган през 2002 год. Съдът е счел, че заключенията по приетите по делото СГЕ, обясненията на Христева и част от показанията на свидетелката Касева подлагат на основателно съмнение извода на пенсионните органи, че именно това е пенсионното досие на жалбоподателката Христева. Поради липса на цитирани в Разпореждане 72/01089/11.11.2002 год. документи не са налице категорични данни какви документи жалбоподателката е представила за установяване на осигурителния си стаж и доход пред пенсионния орган, за да се приеме, че те са били с невярно съдържание. Липсват доказателства пенсионните органи да са върнали на Христева представените от нея документи удостоверяващи трудовия и стаж. За част от годините, през които Христева твърди, че има положен трудов стаж вече е изтекъл нормативно установения [възраст] срок за съхраняване на ведомостите за заплати съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК. От приобщените към делото документи на отдел "Икономическа полиция" се установява във връзка с досъдебното производство, че няма данни, от една страна за внесен обвинителен акт по отношение на жалбоподателката, а от друга липсват и удостоверителните документи за стаж, с които административният орган мотивира изводите си за недобросъвестност. Според съда от административният орган е изцяло игнорирано обстоятелството, че Разпореждане 72/01089/11.11.2002 год. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи не са отменени, както и не е съобразено задължителното за административния орган Решение 13479/06.11.2018 год. по адм. д. 8584/2017 год. на ВАС, в мотивите на което изрично е посочено, че неправилно ТП на НОИ Пловдив е изискало вече представени от Христева през 2002 год. и приети по изгубената пенсионна преписка документи, както и че неправилно административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. Според първоинстанционният съд не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на Христева е възстановено, доколкото процедура за възстановяване на пенсионното досие не е провеждана. Съдът е приел, че не може да бъде обоснован извод за недобросъвестно поведение от страна на Христева при отпускане и получаване на личната и пенсия за ОСВ. Обстоятелството, че пенсионният орган през 2002 год. е зачел по-голяма част от този стаж като такъв от втора категория, за който сега е невъзможно да бъде потвърден, в никакъв случай не води до недобросъвестност на жалбоподателката, доколкото от една страна крайното решение принадлежи на пенсионния орган, което не е обвързано с претендираните от заявителя права, а от друга, липсват доказателства Христева умишлено да е въвела в заблуждение органите на НОИ, чрез представяне на документи с невярно съдържание или по друг начин. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане 72 (в част от документите по преписката посочено като разпореждане [номер])/протокол 01089/11.11.2002 год. на В. Христева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 28.10.2002 год. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършена възраст [възраст]. За определяне на правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд по т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) 19 г. 09 м. 20 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 04 м. 12 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО 39 г. 01 м. 15 дни. Пенсията е изчислена с индивидуален коефициент 1.973. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установена липса на досието на В. Христева са предприети действия за установяване на осигурителния и стаж. С писмо изх. К-29853/04.07.2013 год. от началник сектор ПО при РУ СО Пловдив от Христева са изискани всички документи удостоверяващи трудовия/осигурителния и стаж. С писмо вх. К-34135/19.08.2013 год. В. Христева е представила: а/ писмено обяснение, в което заявява, че не съхранява документите за осигурителен стаж, тъй като такива не са и върнати от НОИ и б/ декларация от 12.08.2013 год., в която е посочила периодите, длъжностите и осигурителите, при които е работила, като е посочила, че годините са ориентировъчни. С декларацията Христева е посочила, че: "Документацията с 2 трудови книжки + осигурителна книжка + УПТ 2 бр., не са ми върнати от пенсионно. Това се доказва и с подпис за получаване." След проведена служебна кореспонденция от страна на пенсионния орган с осигурителите и с Обединен осигурителен архив (ООА) към ТП на НОИ Пловдив е констатирано, че Христева не е работила при условията на втора категория труд и не е придобила право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане [номер]/протокол ПР-184/03.02.2015 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отменено Разпореждане 72/протокол 01089/11.11.2002 год., с което е отпусната пенсията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и всички последващи разпореждания на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и е отказано отпускане на пенсия за ОСВ. Посоченото разпореждане от 03.02.2015 год. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Пловдив по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, който с Решение РД-120/22.04.2015 год. го отменя и връща преписката за ново произнасяне, тъй като с жалбата са представени нови доказателства относно осигурителния стаж на Христева. С разпореждане [номер]/протокол ПР-2141-15-12/02.02.2016 год. от Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Пловдив е отменено Разпореждане 72/01089/11.11.2002 год. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на В. Христева пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, а именно 131, 33 лева, считано от 03.08.2014 год. съответно от 01.07.2015 год. на основание чл. 100 от КСО е осъвременена и е в размер на 133.82 лева. Пенсията е отпусната при навършена възраст [възраст] и при осигурителен стаж от III категория 17 г. 04 м. и 09 дни. В. Христева е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение 2153-15-115/27.04.2016 год. е изменил разпореждането по отношение на зачетения осигурителен стаж, като същият става 19 г. 09 дни трета категория труд. В останалата част разпореждането е потвърдено. По жалба на Христева с Решение 1019/14.06.2017 год. постановено по адм. д. 1224/2016 год. по описа на Административен съд Пловдив са отменени Решение 2153-15-115/27.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждане [номер]/ПР2141-15-12/02.02.2016 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за издаване на ново разпореждане, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. По жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив с Решение 13479/06.11.2018 год. постановено по адм. д. 8584/2017 год. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение 1019/14.06.2017 год. по адм. д. 1224/2016 год. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ново разпореждане при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона и решението е оставено в сила в останалата му част. На 03.02.2020 год. в ТП на НОИ Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство 260/2019 год. по прокурорска преписка 2818/2019 год по описа на Районна прокуратура Пловдив, към което са приобщени множество пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които и досието на В. Христева. С оглед посоченото са извършени проверки и е изискана и предоставена информация от Осигурителен архив към ТП на НОИ Хасково, ТП на НОИ гр. Ямбол и осигурителите относно трудовия/осигурителния стаж на Христева при осигурителите ДИП "Коприна", Коприна АД гр. Свиленград/АЙ ЕС БГ гр. София и Тунджа" гр. Ямбол. Издадено е разпореждане [номер]/протокол 01476/04.12.2020 год. от Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив, с което е отменено разпореждане [номер]/протокол 01089/11.11.2002 год. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Христева пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 10 от КСО, а именно 131, 33 лева считано от 03.08.2014 год. при общ осигурителен стаж превърнат към III категория 22 години 05 месеца 04 дни. В същото е посочено, че след проведена кореспонденция в периодите 2013 год. - 2015 год. и 2020 год. с осигурителите "Евмолпия" АД гр. Пловдив, РПК "Съзнание" [населено място], ЕАЗ АД гр. Пловдив, РПК "Наркооп" гр. Раковски, ТПК "Хелиотекс" гр. Пловдив, "Глобус" ЕООД гр. Пловдив/София, "Брилянт" АД гр. Пловдив, ТПК "Леда" гр. Пловдив, "Тунджа" гр. Ямбол; извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ Пловдив и ТП на НОИ Ямбол; извършените проверки от архивните стопанства към ТП на НОИ Пловдив и ТП на НОИ Хасково, както и представените от Христева документи, е установен общ осигурителен стаж от трета категория труд в размер 22 г. 05 м. 04 дни., като са посочени съответните периоди. Не е зачетен осигурителен стаж, придобит в ТПК "Стил" - Пловдив, тъй като Христева не е представила за него редовно оформен документ. Не е зачетен осигурителен стаж за времето от 21.05.1979 г. до 21.08.1979 г., придобит в НПКПЗП ТЪРГОВИЯ - Пловдив, тъй като не е оформен в трудова книжка и Христева не е представила образец УП-3 за него. Прието е, че към заявление с вх. 44980/28.10.2002 г. Христева е приложила документи с невярно съдържание и е направила искане за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при навършена възраст [възраст], след като е знаела, че не е работила при условията на втора категория труд. Същата е приела отпуснатата пенсия с разпореждане [номер]/протокол 01089/11.11.2002 год., в което е вписано, че е придобила осигурителен стаж при условията на втора категория труд - 19 г. 09 м. 20 дни и при условията на трета категория труд - 14 г. 04 м. 12 дни, като недобросъвестно е получавала осигурителните плащания за пенсия от 28.10.2002 г. до постановяването на разпореждането от 04.12.2020 год. Прието е също, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 28.10.2002 год. Христева не е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като не е навършила изискуемата възраст - 56 години и 06 месеца и няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и навършената възраст 90. Към тази дата същата не е придобила право на пенсия и по чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 год., тъй като не е навършила изискуемата [възраст] възраст. Направен е извод, че Христева е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО (в сила от 01.01.2011 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), на 03.08.2014 год., тъй като на посочената дата е навършила изискуемата възраст [възраст] и има установен осигурителен стаж - 22 г. 05 м. 04 дни. Разпореждането е обжалвано от Христева пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение РД-2153-15-88/16.03.2021 год. го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. В тази връзка е издадено разпореждане [номер]/Протокол01314/13.08.2021 год. от Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив, с което на В. Христева e отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при общ осигурителен стаж превърнат към III категория 23 години 07 месеца 04 дни. Въз основа на разпореждането, на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО, Ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив е издал Разпореждане РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 год., с което е разпоредено В. Христева да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 62 771.84 лева, от които главница за периода от 01.01.2011 год. до 31.12.2020 год. в размер на 39 673.74 лева и законна лихва в размер на 23098.10 лева начислена на основание чл. 113 от КСО до 08.11.2021 год. като е посочено, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението. Прието е, че неоснователно получената сума за периода от 28.10.2002 год. до 31.12.2010 год. в размер на 25 998.67 лева е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспореното от Христева пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който се е произнесъл с Решение 2153-15-34 от 03.02.2022 год., с което е заличено погасеното по давност задължение на В. Христева за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст установено с разпореждането от 08.11.2021 год. за периода от 01.01.2011 год. до 31.12.2016 год. в размер на 45 009, 77 лева, от които главница 25 370, 92 лева и лихви 19 638, 85 лева и с оспорената пред първата инстанция част е оставено в сила Разпореждане РНП-1-4-15-01035918/08.11.2021 год. в останалата му част за събиране на сумата от 17 762, 07 лева, от които 14 302, 82 лева главница за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и лихва в размер на 3 459, 25 лева начислена към 08.11.2021 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 08.11.2021 год. до окончателно погасяване на задължението. По делото са назначени и изслушани две съдебно-графологични експертизи, приети без възражения от страните и кредитирани от съда. Според първото заключение подписите поставени от името на В. Христева в заявление за пенсиониране обр. УП-1 от 28.10.2002 год. и поставеният подпис за упълномощител в пълномощно представено с молба вх. 8680/04.05.2022 год. по описа на съда, не са изпълнени от В. Христева. Според второто заключение подписите поставени от името на Христева в заявление за пенсиониране обр. УП-1 от 28.10.2002 год. и поставеният подпис за упълномощен в пълномощно представено с молба вх. 8680/04.05.2022 год. по описа на съда, са изпълнени от К. Дакова /Касева/. Текстът в предложение за пенсиониране с вх. 44980 от 28.10.2002 год. не е изпълнен от В. Христева, А. Георгиева и Л. Лазаров. Експертът не е разполагал със сравнителни образци от почерка на К. Дакова /Касева/, поради което не е могъл да установи дали процесният текст е изпълнен или не от последната. Подписът, положен за "упълномощител" в пълномощното представено с молба вх. 8680/04.05.2022 год. по описа на съда, е произволно положен, поради което не може да се установи дали е изпълнен или не от А. Георгиева и Л. Лазаров или К. Дакова /Касева/. В хода на съдебното производство по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са изслушани обясненията на жалбоподателката В. Христева, която заявява, че някъде около първи май 2002 год. лично е подала заявление за отпускане на пенсия в старата сграда на ул. Скайлер, но не си спомня служителя, който е приел документите. Не съхранява нищо, тъй като документите не са и били върнати и тя си мислела, че ги съхраняват в НОИ. Не познава лице с имена А. Георгиева. Не е ползвала пълномощник за подаване на документите. Тя лично ги е подала. Като свидетел по делото е изслушана К. Дакова /Касева/, която заявява, че не познава В. Христева, не е подавала никога на никой заявление за пенсиониране. Не е подавала и на В. Христева такива документи. На свидетелката са предявени документи, по отношение на които е заявила, че предявеното и заявление не е попълнено, нито е подписано от нея, както и че подписът, положен за упълномощен на пълномощното не е положен от нея. Не познава лице с имена А. Георгиева. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. За да бъде ангажирана отговорността на ответницата по касация за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действала недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 т. 3. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. 3а липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Съгласно мотивите на оспорения пред първостепенния съд административен акт Христева носи доказателствената тежест да докаже осигурителния си стаж, въз основа на който е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с оглед чл. 9, ал. 1 от НПОС (в приложимата редакция) за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж. Според административният орган недоказването от Христева на обстоятелството, относно размера на осигурителния ѝ стаж, сочи че същата е била недобросъвестна както при подаване на заявлението за отпускане на пенсия, така и при нейното получаване. От съществено значение за решаването на спора е обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не е било отменено и е в сила Разпореждане 72/протокол 01089/11.11.2002 год. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив, с което на В. Христева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 28.10.2002 год. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За разлика от отменените предходни разпореждания от 03.02.2015 год., 02.02.2016 год. и 04.12.2020 год. разпореждане [номер]/Протокол01314/13.08.2021 год. от Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ Пловдив (л. 398-399 от първоинстанционното дело) не съдържа разпоредителна част, с която се отменя разпореждането от 11.11.2002 год. за отпускане на ЛПОСВ на В. Христева и всички последващи разпореждания за осъвременяване и преизчисляване на пенсията. Върховният административен съд в своята практика вече е посочвал, че лицата придобили право на пенсия не носят отговорност за изчезналото пенсионно досие и изгубването му не може да се тълкува във вреда на лицето. След цялостен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед съществуващите противоречиви данни и разликите между документите, съдържащи се в откритото пенсионно досие и описаните като приложени към заявлението за отпускане на пенсия от 28.10.2002 год. първоинстанционният съд обосновано е приел, че констатациите по делото подлагат на основателно съмнение извода на пенсионните органи, че представените документи представляват именно оригиналното пенсионно досие на В. Христева съставено при постъпване на заявлението за отпускане на пенсията. Не са посочени и установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Липсват и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че Христева съзнателно се е възползвала от документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен признатия от органа с неотмененото Разпореждане 72/протокол 01089/11.11.2002 год. осигурителен стаж. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. С оглед гореизложеното настоящият състав на шесто отделение на ВАС приема, че не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив в оспорената му част и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ Пловдив в съответната му част са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което правилно съдът ги е отменил. С оглед изхода на спора основателна е и акцесорната претенция на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като в тази връзка съдът намира направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора за неоснователно. Възнаграждението е близко до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, като следва да бъде съобразена и действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,