Решение № 15437 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2008 г.

Решение № 15437 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравка Иванова Демирева, Геновева Маринова Атанасова, Златина Господинова Даракова и Димо Йорданов Алексиев срещу решение № II-60/30.06.2008 г. по адм. д. № 1054/2004 г. на Окръжен съд гр. Бургас. Претендират отмяна на обжалваното решение. Ответницата по касационната жалба Нора Тодорова Соколова намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба липсват конкретни основания за отмяна, поради което настоящата инстанция следва да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. За да се произнесе, настоящата инстанция взе предвид следното: Пред първоинстанционния съд са обжалвани две заповеди: №№ 319 и 320/3.04.1996 г. на Кмета на Община Бургас. Със заповед № 319 е одобрено ЧИ на ЗРП за парцели I и IV, кв. 108, корекция на дворищнорегулационната граница между парцели I и IV, обособяване на четири нови парцела в парцел I и застрояване в парцел I на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ, а със заповед № 320 е одобрен ЧКЗСП за парцели I, IV, V, VI, VII, VIII, IХ и Х, кв. 108 на основание чл. 61, ал. 1 и 3, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 3 ППЗТСУ във връзка с чл. 75 ППЗТСУ. С обжалваното решение, което второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, решаващият съд е отхвърлил жалбите. Развил е доводи, че заповедите, подписани със запетая, са издадени от компетентен орган, с надлежни мотиви, съдържащи се в протоколи № 38 и 30 на Експертния съвет при дирекция "ТРЖПС" - община Бургас. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за законосъобразно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби при следните съображения: На първо място, заповедите са валиден административен акт. Същите са издадени при делегирани правомощия съгласно чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм). Регламентираната процедура на цитираната норма по прехвърляне на компетентност чрез упълномощаване е спазена, поради което изводът на първоинстанционния съд за валидността на оспорените административни актове е законосъобразен. Заповедите са и материалнозаконосъобразни с оглед посочените в тях като правно основание правни норми. Релевантните за приложените на нормите на чл. 32, ал. 1, т. 1 е 3 ЗТСУ (отм) и чл. 61, ал. 2, и 3 ППЗТСУ (отм) са осъществени: По принцип одобреният застроителен и регулационен план пък по принцип следва да се съобразява с кадастъра - чл. 12 ППЗТСУ (отм). Видно от заключението на вещото лице, предприетото изменение на ЗРП, включително и корекцията на дворищнорегулационната граница е в съответствие с одобрения кадастрален план, при съобразяване на имотните граници. Заповедите са постановени и при конкретно мотивиране и обосноваване на необходимостта от предприетото изменение съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3, видно от обсъжданията на Експертния съвет при дирекция "ТРЖПС", материализирани в протоколи № 30 и 38/1992 г. Изменението на застроителния план е в смисъл на най-целесъобразното застрояване, като удовлетворяващо максималния допустим начин на застрояване-сключено застрояване с възможност на застроителна площ от 120 кв м, в сравнение със самостоятелното застрояване с възможност като застроена площ от 70 кв. м. Поради това следва да се приеме доказана невъзможност за целесъобразно застрояване по действащия към постановяване на оспорените актове от 1989 г. план. Предписанието на главният архитект по чл. 88, ал. 3 от ППЗТСУ пък е фактическа мотивировка за предприетото изменение на кварталнозастроителния и силуетен план по чл. 61, ал. 3 (ДВ бр. 48/1985 г.) В случая са определени максималните височини в смисъл на получаване на допълнителна жилищна площ в подпокривното пространство като четвърто ниво, като се държи сметка за заварените сгради, при съобразяване на застрояването с минимално допустимите отклонения. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не страда от порока материална незаконосъобразност и като правилно следва да остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение