Решение № 8864 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2011 г.

Решение № 8864 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Шахназ Мустафа Мохаммед, лично и като майка и законен представител на малолетните си деца - Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин Баракат Ахмед, родени в Сирия, всички без гражданство, подадена срещу решение № 36/28.02.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката лично и като законен представител на малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. От данните по делото се установява, че Шахназ Мустафа Мохаммед е родена в гр. Дерик, Сирия, без гражданство, народност - кюрдка, религиозна принадлежност - мюсюлманка сунит, омъжена. Като нейна държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ е прието, че е Сирия. В административното производство жалбоподателката е мотивирала молбата си за предоставяне на закрила в Р България с причини, свързани с произхода на децата си. Изтъква, че съпругът й е мактумен, в резултат на което й децата й са мактумени. Твърди, че като такива те нямат никакви права - нямали документи за самоличност, " не ги зачитали за хора". В проведените интервюта молителката е заявила, че не е имала проблеми с властите, не е осъждана или дискриминирана, поради което ответникът приема, че няма опасност за сигурността и правата на молителите по изброените в ЗУБ причини. По делото се установява, че Шахназ Мустафа Мохамед е пристигнала нелегално в Република България през месец февруари 2010 г., придружена с четирите си деца - Хемгин Баракат Ахмед, Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин Баракат Ахмед. В подадената молба за предоставяне на статут жалбоподателката е посочила, че заради произхода на децата й, които са мактумени, те нямат никакви права в държавата по произход. Нямата документи за самоличност, синът й е бил изключен от училище, не можел да се запише в спортен клуб, нито да ходи на мачове. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на молителката, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката и децата й Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин Баракат Ахмед, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложената по делото справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и при спазване на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Видно от данните в интервюто мотивът на жалбоподателите да искат предоставяне на статут на бежанец не е страх от преследване, а оставане в страната ни по причини от семеен и личен характер, които не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ. Шахназ Мустафа Мохаммед не е заявила и не е представил убедителна информация лично тя или децата й да са били обект на заплаха от страна на официалните власти, нито от страна на групировки. Не е заявила опасения за сигурността и правата си поради раса, религия, принадлежност към определена социална група или убеждения. Напротив, самата тя заявява, че не е арестувана или осъждана и освен липсата на гражданство, семейството й нямало други проблеми. При тези обстоятелства правилно административният орган е приел, че по отношение на Шахназ Мустафа Мохаммед и децата й Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин Баракат Ахмед не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания: В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Сирия. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция "Международна дейност" датират от 2009 г. и очевидно не са актуални. "Ескалацията на напрежението в Сирия, съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол", се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че "ситуацията в Сирия остава напрегната. Силите верни на режима на президента Башар Асад продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протести". Следва да се отбележи, че изследването на факта налице ли е "безогледно насилие", има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,