Решение № 2166 от 1.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Али, чрез адв. Д. Димитров, против Решение 56/12.05.2022 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 31/2022 г., с което била отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-27-92/29.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по делото - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен (ТП на НОИ Шумен), чрез главен юрисконсулт Л. Илиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Шумен е Решение 2153-27-92/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което органът е оставил без уважение жалба, подадена от Г. Али срещу Задължителни предписания ЗД-1-27-01029987/04.11.2021 г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за лицето, за периода от 10.02.2015 г. до 20.07.2017 г. и от 13.10.2017 г. до 31.10.2019 година. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил оспорването срещу административния акт. За да постанови посочения правен резултат административния съд е приел, че оспорващата не е доказала, че е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба и не са налице кумулативните предпоставки, предвидени в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), поради което тя не се явява осигурено лице по смисъла на КСО. Съдът е счел, че в този смисъл административният орган правилно е разпоредил заличаване на осигурителните данни за лицето осигурителен стаж и доход за процесния период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените касационни доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради противоречие с материалния закон. Спорният по делото въпрос, свързан с обстоятелството дали касаторката е била осигурено лице като регистриран земеделски стопанин за осигурителния социален риск майчинство и общо заболяване , във връзка с предвиденото в чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО, правилно е разрешен от първоинстанционния административен съд. Безспорно е, че касаторката е била регистрирана като земеделски стопанин в ОД Земеделие за съответните стопански години от 2015 г. до 2019 г., като е отписана от нарочния регистър на 15.11.2019 г. и е притежавала валидна регистрация в съответствие с предвиденото в чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. При вярно установена фактическа обстановка, касаеща правнорелевантните факти относно това дали Г. Али е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, съдът е достигнал до обоснован правен извод, че тя не отговаря на предвидените материални изисквания в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за да се счита, че е регистриран земеделски стопанин и съответно осигурено лице за риска майчинство и общо заболяване . Изводът е съобразен и с обстоятелството, че тя е получавала за процесните периоди обезщетение за бременност и раждане по подадени заявления по чл. 50-чл. 51 КСО, за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, за временна неработоспособност поради общо заболяване, както и за временна неработоспособност за бременност и раждане и майчинство. Самата Г. Али е представила в ТП на НОИ Шумен писмено обяснение с вх. 1029-27-1626/28.04.2021 г., че е била регистрирана като земеделски стопанин за периода 2015 г. 2017 г., но не е продавала нищо, тъй като е работила за собствена нужда. В обяснението си е уточнила, и че няма документи и фактури за семена и торове, както и за продажба на растителна продукция. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 8 КСО самоосигуряващите се лица, каквато е касаторката, която е регистрирана като земеделски стопанин, имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, ако отговарят на условията по чл. 48а КСО, респ. право на обезщетение за общо заболяване, ако отговарят на чл. 40, ал. 1 КСО в относимата редакция. По тази причина, правото на касаторката на парично обезщетение при настъпване на осигурителния социален риск в конкретната хипотеза зависи и от обстоятелството дали отговаря на нормативните предвиждания в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, за да се счита за земеделски стопанин и съответно имала ли е право да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, защото задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са регистрираните земеделски стопани. Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. За да подлежи на осигуряване по предвидения в КСО ред и условия, регистрираното като земеделски стопанин лице следва да установи, че произвежда растителна/животинска продукция, предназначена за продажба. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвиденото в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО кореспондира и с изискването Г. Али да е "осигурено лице" по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния административен съд, който правилно е тълкувал смисъла вложен в § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО, че като регистриран земеделски стопанин касаторката е следвало да докаже главно и пълно в съдебния процес, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на земеделска продукция предназначена за продажба, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Съдът е преценил ангажираните от страните доказателства по делото и е заключил, че лицето реално не е упражнявало дейност като регистриран земеделски стопанин, като произвежда растителна продукция, предназначена за продажба. Ето защо и по изложените вече съображения, Г. Али не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, защото не е земеделски стопанин съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма да се ползва от осигурителните права, които претендира. Правилно осигурителният орган в тази хипотеза със задължителни предписания е предписал на самоосигуряващото се лице да бъдат заличени данните, подадени с декларация образец 1, с вид осигурен 13 за времето от 10.02.2015 г. до 20.07.2017 г. и от 13.10.2017 г. до 31.10.2017 година. Първоинстанционният административен съд съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,