Решение № 16419 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 428/2012 г.

Решение № 16419 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 428/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добромир Калев Георгиев против решение № 5136/14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6747/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необоснованост и е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е издадена при неспазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Развива подробни съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - преди да наложи дисциплинарното наказание административният орган не го е изслушал лично, не му е дал срок за евентуални обяснения и посочване на доказателства във връзка с приетите за извършени нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав или да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № 368 от 1.07.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - председателят на ДАБ съобразно правомощията му по чл. 5, ал. 2, т. 10 от УП на ДАБ да назначава държавните служители и прекратява служебните правоотношения с тях, спазени са изискванията за писмена форма, същата е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е неправилно. За да приеме спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и да разгледа спора по същество, съдът прави констатация, че в дисциплинарното производство на служителя многократно е давана възможност за писмени обяснения - при получаване на докладна записка peг. № 1544/29.03.11 г. същият депозира обяснения peг. № 1852/13.04.11 г.; по повод на докладна записка peг. № 2163/02.05.2011 г. депозира писмени обяснения peг. № 3054 от 20.06.2011 г.; допълнително представя писмени обяснения на ДС при ДАБ peг. № 3250/28.06.2011 г. Всички писмени обяснения (дадените пред дисциплинарния съвет с резолюция върху становището на ДС) са приемани с писмени резолюции на председателя на ДАБ върху същите. Писмените обяснения на служителя изрично са обсъдени в оспорената заповед, като са приети за неоснователни. Съдът посочва, че хипотезите по чл. 93, ал. 2 ЗДСл, при които дисциплинарното наказание се отменя без да се разглежда спора по същество, са алтернативни, регламентирани чрез съюза "или". В случая дисциплинарно наказващият орган приема и обсъжда писмените обяснения на служителя по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, поради което съставът на АС София - град прави извод, че е спазена процедурата по чл. 93 ЗДСл. Настоящият състав не споделя заключението на административния съд, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на председателя на ДАБ при МС, с която на жалбоподателя Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание", е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст преди налагане на дисциплинарната санкция служителят не е изслушан от наказващия орган. Въпреки твърдението на процесуалния представител на административния орган данни за изслушване не се съдържат в заповедта за налагане на наказание (в акта са коментирани само писмените обяснения на служителя и протокол от проведено на 28.06.2011 г. заседание на дисциплинарния съвет) и доказателства, установяващи посоченото обстоятелство, не са ангажирани. С писмо, получено от служителя на 24.06.2011 г., ответникът по касационната жалба на основание чл. 93, ал. 1. От ЗДСл и с оглед дадени писмени обяснения от 13.06.2011 г. поканва Георгиев да се яви на 28.06.2011 г. в 10ч. в сградата на ДАБ за провеждане на изслушване относно неизпълнени указания от Дирекция "МППО" във връзка с предоставяне статут на посочените трима иракски граждани. Видно от протокол от 28.06.2011 г. дисциплинарният съвет се събира, за да изслуша обясненията на жалбоподателя Георгиев във връзка с образуваното дисциплинарно производство. От съдържанието на протокола и лицата, които са го подписали, се установява, че на изслушването, проведено от дисциплинарния съвет, не присъства председателя на ДАБ, поради което не може да се направи извод, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е спазена. Обстоятелството, че Георгиев дава няколко писмени обяснения във връзка с констатираните нарушения, не променя факта, че изслушване от наказващия орган по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не е проведено. Действията по чл. 93, ал. 1 да се изслуша държавният служител и да му се даде срок за писмени обяснения са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че да бъде предотвратена възможността за накърняване на негови законни права и интереси. Двете изисквания са кумулативно предвидени, поради което неспазването на всяко едно от тях съставлява нарушение на посочената норма. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения гарантират всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагането на дисциплинарното наказание. При това положение липсва едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл изисквания, за да пристъпи дисциплинарнонаказващият орган към налагане на дисциплинарното наказание. В случая, като не е спазено първото изискване, на служителя не е дадена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Изслушването на Георгиев е направено от дисциплинарния съвет, а не от наказващия орган, поради което не може да се приеме за изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Не е налице и хипотезата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Ето защо посоченото нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат доводите по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Този пропуск на административния орган не може да бъде саниран с обстоятелството, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителят депозира писмени обяснения. Нарушението в процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не може да бъде преодоляно и чрез безспорното установяване в процеса на извършените от Георгиев нарушения. Съставът на Административен съд София - град тълкува неправилно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Неспазването на всяко едно от изискванията по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед на процесуално основание. Като приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разглежда спора по същество и отхвърля жалбата срещу оспорения административен акт, Административен съд София - град постановява решение в нарушение на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено. Оспорената заповед е постановена в нарушение изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което обуславя нейната отмяна само на това основание. Предвид приетото не следва да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба, касаещи съществото на спора. Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,