Решение № 6573 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 50/2014 г.

Решение № 6573 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 50/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Румен Иванов Велков от гр. Добрич против решение № 148 от 11.11.2013 г. по адм. дело 729/2013 г. на Административен съд - гр. Добрич. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Твърди се нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началникът на РУП - гр. Добрич не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на Румен Иванов Велков против заповед № 700 от 22.07.2013 г. на началника на РУП към ОД на МВР гр. Добрич, с която на Велков е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", до решаване на отговорността на жалбоподателя, но за не повече от шест месеца. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да се отмени. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. От данните по делото е установено, че на 19.07.2013 г. около 23.35 часа в гр. Добрич на ул. "Агликина поляна" жалбоподателят е управлявал лек автомобил с ДК№ ТХ 0029 ХК, след употреба на алкохол. Велков е спрян и изпробван с "Дрегер 7510" и е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 0.8%. Водъчът е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Съставен е АУАН, който е връчен на касатора на същата дата. Въз основа на съставения акт е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 700/22.07.2013 г. При тези фактически обстоятелства съдът стигнал до извода, че законосъобразно на касатора е наложена ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС". Обосновано е посочил, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първата инстанция жалбоподателят е твърдял, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. Компетентността на издателят на акта е останала недоказана. По делото липсват доказателства за оправомощаване на началника на РУП Добрич да издава заповеди, с които да налага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДВП. Такива не са представени и пред настоящата инстанция. Първоинстанционният съд вместо да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и да укаже на ответника, че за определени обстоятелства/ а именно за компетентността на издателя на акта/ не сочи доказателства, е приел че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съдът е мотивирал този свой извод с наличието на заповеди с рег. № Iз-1741/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи и заповед рег. № з-2817/12.09.2012 г. на началника на ОД на МВР - гр. Добрич, намиращи се в канцеларията на АС- Добрич. Доколкото обаче тези две заповеди са неизвестни на настоящата инстанция, тъй като не се намират в канцеларията на ВАС и не са приобщени като доказателства по делото, както и с оглед на обстоятелството, че касаторът оспорва тяхното съществуване, ВАС в настоящият си състав счита, че фактът за наличие на компетентност на издателя на акт е останал неустановен. Предвид изложените съображения делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК, което в случая представлява съществено нарушение на съдопоризводствените правила. С оглед на горното, оспореното решение следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав, който при новото разглеждане на делото да укаже на ответника да представи доказателства за компетентността на издателя на акта. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2,пр. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,