Решение № 7512 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2010 г.

Решение № 7512 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Маргарита Сълова - повереник на Стефан Здравков Велев и Димитър Илиев Велев, против решението на Софийски градски съд, Административно отделение - III "б" състав постановено по адм. дело № 01026/2006 г., с което е отхвърлена жалбата им, подадена срещу Заповед № 1304/18.10.2005 г. на кмета на СО, район "Искър", като е посочено, че имота е застроен и няма свободни площи. Касаторите заявяват, че СГС абсолютно незаконосъобразно и необосновано е приел, че претендирания имот не може да бъде възстановен, тъй като в мястото имало извършено "озеленяване" и изградена "зелена система". В случая няма събрано нито едно доказателство да е извършено каквото и да било облагородяване или влагане дори на лев за озеленяване или дори направа на някаква, каквато и да било алея или поне цветна леха. Жалбоподателите твърдят, че процесния имот представлява незастроено с нищо, обрасло с трева, храсти и бурени място, в което в единия край преди десетки години е била поставена детска катерушка, която отдавна е счупена. Останалото място, останало извън сервитута на сградите е свободно, незастроено с нищо, неползващо се от никой и с неизпълнено предвидено в него застрояване на "пасажерен хотел". Според тях съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е видно, че процесният имот не е застроен с предвидения за изграждане в него "пасажерен хотел", т. е. мероприятието не е изпълнено, а е обсъждал несъществуваща по никакъв начин в мястото "зелена система". По тези съображения считат, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което молят да бъде отменено, с всички произтичащи от това последици. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли атакуваното решение да бъде отменено, защото мястото отговаря точно на изискванията на закона за възстановяване на собствеността, а подземните съоръжения само обогатяват имота, но не са пречка да бъде възстановен. По делото е постъпило писмено Възражение от Огняна Иванова - юрк. при СО - район "Искър", но няма приложено пълномощно, макар и описано като приложение, такова няма и в кориците на адм. дело № 01026/2006 г. по описа на СГС, поради което възражението срещу касационната жалба не следва да се има предвид и може да се счита, че ответникът - Кмета на Столична община - Район "Искър", не заявява становище. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно с оглед доказателствата по делото СГС е приел, че липсва свободна част от имота, върху която да бъде възстановено правото на собственост. Върху имота са построени предвидените по застроителен план жилищни блокове, трафопост и зелени площи, представляващи междублоково пространство. Прокарани са подземни съоръжения - електропроводи и топлопроводи, които съгласно § 1в от ДР ППЗСПЗЗ не позволяват възстановяване правото на собственост. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че на място няма зелени площи и детска площадка. Това се установява от заключението на вещото лице, което е прието в съдебно заседание на 03.11.2009 г., процесуалният представител на жалбоподателя е присъствал и не е имал възражения и въпроси към вещото лице. С оглед поправената дата на получаване на съобщението за изготвеното решение, която се чете "25.06." и предвид пощенското клеймо - 09.07.10., касационната жалба на Стефан Здравков Велев се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Същата е подписана от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Всичко изложено налага извода, че е процесуално допустима. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и касационната жалба на Димитър Илиев Велев е допустима, но на основание чл. 210, ал. 2 от АПК. Това лице не е участвало в производството пред Софийски градски съд, но въпреки това решението има сила спрямо него, защото касае определянето на застроена, респ. свободна от застрояване площ на имот, по искане от Иван Стефанов Димитров - също наследник на Мито Велев Иванов, а освен това е и неблагоприятно за него предвид изхода на спора. В този смисъл той има право да го обжалва, като жалбата му е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, общата касационна жалба се явява неоснователна. С решение от 08.06.2010 г. по адм. дело № 01026/2006 г., в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ вр. чл. 33 - 45 ЗАП (отм.), Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стефан Здравков Велев от гр. София, против заповед № 1304 от 18.10.2005 г. на кмета на СО район "Искър", като неоснователна и недоказана. При служебната проверка по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, като заповедта е съобразена и с материалноправните разпоредби на закона. В случая е реализирано застрояване на жилищен блок и трафопост, а също и на озеленени площи с насаждения и детски съоръжения. Наличието на озеленени площи в жилищен комплекс "Дружба-1" не може да се възприеме като свободна площ. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на сгради и съоръжения, а и реализирането на обслужващи мероприятия, необходими за нормалното функциониране на жилищния комплекс. Такъв характер имат благоустрояването и озеленяването, вкл. допълващата зелена система за ограничено ползване в жилищните райони по смисъла на чл. 61, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Те са неделим елемент от едно комплексно мероприятие, свързани с естетизиране, хигиенизиране на околната среда и подобряване на микроклимата. Съдът е посочил, че процесният имот попада в терен отреден за хотел, трафопост и ОЖС, а мероприятието ОЖС включва както изградените жилищни сгради, така и съпътстващите ги зелени площи, детски съоръжения, алеи, подходи към блоковете и т. н., които не са свободна площ. Така постановеното решение е правилно. Административното производство пред Кмета на Район "Искър" е започнало по МОЛБА от Иван Стефанов Димитров, кв. Горубляне, за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - за имот № 30025 - кад. л. 554, преписка № 480, местност "Голяма могила". Снабдяването с това удостоверение, а също и със скица по същата алинея 4, както и по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ (Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) не е самоцелно, а тези документи са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е бил наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие) на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което решение или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи) поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината (района), в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Тоест законоустановената поредност е следната: първо се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, след това се издава удостоверение и скица, а въз основа на тях се постановява решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е издадена заповед № 1304/18.10.2005 г. на Кмета на Район "Искър", с която е одобрено решението по преписка № 94-И-36 от 02.06.2005 г. на Район "Искър" за имот пл. № 30025, к. л. 554 сега попадащ в кв. 52, УПИ I отреден за "Пасажерен хотел, ОЖС, трафопост" по плана на ж. к. "Дружба" I ч., одобрен със Заповед № РД-50-09-185/19.06.1989 г., като е отразено, че върху имота са изградени алеи, озеленяване, алейно осветление, детска площадка и няма свободни площи. Тази заповед е била съобщена освен на молителя Иван Стефанов Димитров, още и на: Василка Манолова Велева, Мария Иванова Лакова, Виолета Иванова Дедикова, Ангелина Стойкова Велева, Емилия Венкова Апостолова, Венета Венкова Божева, Спаска Петрова Тодорова, Ели Стефанова Герзилова, Стефан Здравков Велев, Димитър Илиев Велев, Илиана Илиева Филипова и Николинка Иванова Велева, но от изброените лица само Стефан Здравков Велев е подал жалба (наречена възражение) срещу нея и респективно само той е участвал в производството пред Софийски градски съд. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, неразделна част от която е комбинирана скица, от които се установява, че върху част от мястото, което е с площ 2180 кв. метра са изпълнени жилищни блокове с адм. номера 65-66, 70, 71, част от имота извън жилищните блоковете и съответните сервитути към тях представлява междублоково пространство оформено с тревни площи, насаждения, детски съоръжения с площадки, затревена могила, налице са и подземни комуникации - топлопровод и ел. кабели, а трафопостът е изпълнен извън процесния имот. При тези данни е безспорно, че частта от имота с жилищните блокове и съответните им сервитути е застроена площ. Спорът е за останалата част, която според вещото лице е междублоково пространство. Какво точно се намира в това междублоково пространство е без правно значение - неговото предназначение е да обслужва основното мероприятие и е елемент от благоустрояването на целия жилищен комплекс. Според константната съдебна практика, формирана в продължение на повече от 10 години междублоковото пространство не подлежи на реституция, независимо, че върху него точно не са изградени конкретни сгради. Същото се отнася и за т. н. "тревна площ" или както и да е наречено по друг начин - затревена площ, зелена площ, затревяване, залесяване, засадена площ, озеленяване, озеленени площи, които в случая са изпълнени не във връзка с отреждане по регулационен план (понастоящем ПУП), а като неразделен елемент от мероприятието ОЖС - обществено жилищно строителство. Фактът, че не е построен "пасажерен хотел" е без правно значение в случая, защото за разлика от производството по другия реституционен закон - Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), в който задължително се изследва въпросът дали мероприятието, за което е бил отчужден имота е реализирано, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната заповед - 18.10.2005 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). Изложеното до тук води до единствения възможен за това производство правен извод, че цялата площ не е свободна от застрояване. Може върху имота да няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но има строителни дейности и съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които освен че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка един имот да се определи като незастроен. Макар и да не е изследван от СГС въпроса дали конкретния имот попада в "Територия за озеленяване - зона за градски паркове и градини" (Зп), с редица показатели, от които меродавният е процента на озеленената площ - минимум 85 %, в сравнение с другите изисквания, която устройствена зона е част от зелената система, която от своя страна е съвкупност от съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и околоградския район, според общият устройствен план на Столичната община по Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), то това е без значение поради факта, че спорната част от имота представлява междублоково пространство. Следва да се отбележи приоритета на общия устройствен план на София пред подробния устройствен план за територията на Столичната община, защото при противоречие на предвижданията, се изработва и одобрява нов ПУП или същия се изменя, като до одобряването се спира прилагането му - § 2, ал. 3 и ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУЗСО. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Използваният в нея израз, че следва да се възстанови собствеността върху процесния недвижим имот в незастроената му част е непрецизен, доколкото както вече се каза по-горе, само общинската служба по земеделие възстановява правото на собственост, а в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената и незастроената част. В случая обаче няма свободна от застрояване площ, като е без значение дали от някоя част от имота може да се обособи самостоятелен УПИ. Като е достигнал до същия този правен извод, Софийски градски съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. Не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,