Решение № 8881 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационната жалба на Енерджи Инвестмънтс АД със седалище гр.София, подадена чрез процесуалните му представители адв. Дерелиева и адв. Големанова, срещу решение 804/11.02.2020 г. , постановено по адм. дело 13152/2018 г. по описа на Административен съд София град.

За съвместно разглеждане с касационната жалба по делото е присъединена предявена от Енерджи Инвестмънтс АД със седалище гр.София частна жалба срещу Определение 3742 от 22.05.2020г., постановено по адм. дело 13152/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което АССГ е оставил без уважение искането на търголското дружество за изменение на цитираното по горе съдебно решение по делото в частта му за разноските.

Касаторът, той и частен жалбоподател, твърди неправилност на решението и определението като постановени в нарушение на материалния закон , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Навежда се и оплакване, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност на последващия административен акт на КЕВР, с което е нарушил разпоредбата на чл. 172а, ал.2 АПК, а докладът на съда се определя като непълен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде уважен изцяло. Иска се отмяна на неправилното определение в частта за изменение на присъдените разноски и намаляване на присъдените разноски, като същите бъдат калкулирани без присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Енерджи ИнвестмънтсАД гр.София, се представлява от адв. Славчева, която поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение и определение по чл.248/ГПК по съображения, изразени в самите жалби и устно в хода по същество.

Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране , редовно призован , се представлява от юриск. Методиева, която оспорва касационната и частна жалби, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното съдебно решение и определението за разноски по съображения, подробно развити в представени по делото отговор на частната жалба и писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба.

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, съответно чл.230 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна.

1. По касационната жалба

АССГ е сезиран с предявена от Енерджи ИнвестмънтсАД- гр.София срещу КЕВР искова молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска ответникът КЕВР да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми :

• Сумата от 517 362,63 лв, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт, а именно : Решение Ц-5/20.02.2015г. на ДКЕВР, отменено с влязлото в сила Решение 13785 от 12.11.2018г. по адм.д. 12851/2017г. по описа на ВАС,четвърто отделение;

• Сумата от 73 022,57 лв, съставляваща законната лихва за забава върху горепосочената главница, считано от 01.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба;

• Законната лихва върху главниците за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на дължимите суми

• Сумата на направените от ищеца по делото съдебни разноски.

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна предявената от Енерджи ИнвестмънтсАД- гр.София против Комисия за енергийно и водно регулиране- София искова претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца общо сумата от 590 385,20 лв / 517 362,63 лв главница и 73 022,57 лв лихва от 01.11.2015г. до 14.12.2018г-подаване то на исковата молба/ имуществени вреди, продставляващи пропусната полза следствие на отмененото Решение Ц-5 от 20.02.2015г. на ДКЕВР /решение 13785 от 12.11.2018г. по адм.д. 12 851/2017г. на ВАС,четвърто отделение/, с което е определена преференциална цена от 112,48 лв без ДДС вместо цената от 213,09 лв без ДДС по т.2 от Решение Ц-010 от 30.03.2011г., която е следвало да се калкулира от 01.11.2015г. до 31.10.2018г. за продажбата на 5 142 258,54 квч електрическа енергия, които суми се претендират ведно със законната лихва.

За да стигне до този правен резултат, съдът, след обсъждане доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и кредитирайки изцяло приетите по делото основна комплексна съдебна технико-икономическа и допълнителната експертизи, е заключил, че , макар действително експлоатираната от ищцовото дружество МВЕЦ да попада в техническата и ценова категория по т.2 от Решение Ц-010/30.03.2011г., предявеният от същото дружество срещу КЕВР иск за обезщетение за вреди пропуснати ползи от ценовата разлика между преференциалните цени по т.2 и тези по т.7 от Решение Ц010/30.03.2011г. за исковия период, е неоснователен. Според съда, макар да е налице отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт Решение Ц-5/20.02.2015г. на ДКЕВР, постановен при и по повод упражняване на административна дейност, липсва поне един от кумулативно изброените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди, а именно липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка му претендираните вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт.

Съдът е приел, че обстоятелството, че произведената от ищцовото дружество ел.енергия е била изкупувана от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по преференциалната цена, определена с отменената т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г., а не по по-високата преференциална цена по т.2 от същото решение / която никога не е била обжалвана и е влязла в сила още през 2011г. / не се дължи на отмяната на т.7 от цитираното по-горе решение на КЕВР, а на сложилите се с обществения доставчик/крайни снабдители договорни отношения. Липсват каквито и да било данни продавачът по тези договори в исковия период да е отправял до купувачите искане за промяна размера на определената от КЕВР преференциална цена поради неправилното техническо категоризиране на неговата МВЕЦ вместо такава по т.2 от Решение Ц-010 в такава по т.7 от същото. АССГ е заключил, че вредите са опосредени от действията на ищеца да приеме и начисли цена по т.7, която е отменена като незаконосъобразна, а не по т.2 от Решение Ц-010/30.03.2011г. /влязла в сила като необжалвана./ Ако продажбите са реализирани на друга, а не на определената за съответната група /техническа категория/ обекти цена, това не е по причина на издадения от регулаторния орган административен акт. АССГ е отбелязал в тази насока, че,видно от обстоятелството, че ищцовото дружество е обжалвало Решение Ц-010/2011 г. на КЕВР именно в неговата т.7, същото дружество само е преценило, че неговата МВЕЦ подлежи на категоризиране като обект по т.7 от това решение.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и основно по различни от изложените от АССГ в мотивите на съдебния му акт съображения. По делото няма спор за факти, фактическата обстановка е установена пълно и цялостно и се възприема изцяло от настоящата касационна инстанция, както поради наличието на законова забрана за фактически установявания чл. 220 АПК, така и поради неоспорването й от касационния жалбоподател.

Въз основа на събраните в производството пред първата инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.01.2005 година е издадено Разрешение за ползване СТ-12 -20 на строеж -МВЕЦ Средногорци на р.Арда, находящ се в УПИ-ІV ВЕЦ-Средногорци, кв. 47 по плана на с.Средногорци, община Мадан, област Смолян. На 13.08.2012 г. е издадено Разрешително за водовземане 31140076 на Енерджи ИнвестмънтАД- гр.София за производство на електроенергия, посредством руслова MBEЦ с нетен пад -7.00 м на воден обект- р. Арда от гр. Рудозем до вливането вр.Черна и с краен срок на разрешителното 14.08.2017г. С решение РР-3185/12.10.2017г. на директора на БДИБР срокът на разрешителното за водовземане е удължен до 14.08.2020г.

С Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР са определени, считано от 01.04.2011 г., преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водно- електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС, като в т.7 изрично е посочено, че за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в експлоатация преди19 юни 2007 година /какъвто е конкретният случай/, утвърдената преференциална цена е в размер на 112,48лв/ МВтч.

На 02.05.2011 г. ДКЕВР е приела Становище за класифициране на водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по категориите, утвърдени с Решение Ц-10/30.03.2011 г., прието на закрито заседание на ДКЕВР на 02.05.2011 г. с Протоколно решение 67 по т. 1.Според цитираните в това становище технически параметри, процесната ВЕЦ, ако не се отчита датата на въвеждането й в експлоатация, по технически параметри спада към т. 2 от категориите, дадени в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР: нисконапорни руслови ВЕЦ с нетен пад до 30 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт , в който случай преферениалната цена е 213.09 лв./МВтч.

С Решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. дело 5492/2011 г. по описа на ВАС е отменено Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи в частта по т.7Водноелектирически централи под 10МВт,въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 година-112,48лв/МВтч и административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на Решението.

Решението на Тричленен състав на ВАС е оставено в сила с Решение 16953/17.12.2013 година по адм. дело 7175/2013 година на ВАС на РБ.

В изпълнение на влязлото в сила решение 2126/13.02.2013 г. по адм.д. 5492/2011г. по описа на ВАС, ДКЕВР със свое Решение Ц-5/20.02.2015 г. е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа.

С Решение 4039/15.06.2017 година, постановено по адм. дело 2596/2015г. по описа на АССГ е отменено Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР в частта, в която КЕВР е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на § 3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне и отнасяне на процесните ВЕЦ към групите по посочените критерии от т.1 до т.6 в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

По делото не се спори, че, съгласно договорите за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници, сключени от ищцовото дружество в качеството му на производител и от обществения доставчик/ крайни снабдители в качеството им на купувачи, преференциалната цена по която е извършвано изкупуването на количествата ел.енергия по чл.31, ал.5 от ЗЕВИ за исковия период е извършвано по преференциална цена 112,48лв/МВтч без ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: отмен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод осъществяване на административна дейност; от незаконосъобразния акт/ действие или бездействие да е настъпила вреда; да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с допустимите за това доказателства.

В случая не са доказани по несъмнен начин две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се доказва реалното настъпване на претендираните имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове / Решение Ц-010/ 30.03.11г. на ДКЕВР и Решение Ц- 5/20.02.2015 г. на ДКЕВР / и твърдените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено решение, но дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за администрацията.

Цената, по която касационният жалбоподател продава произведената от водноелектрическата централа електрическа енергия не се формира на енергийния пазар. Сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от Комисията цени. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението органа да определи повторно цената за съответния период. Затова няма основание да се смята, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, за касатора влизат в сила други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, само защото той се самокатегоризира като ВЕЦ по т. 2 от решението.