Решение № 5201 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2009 г.

Решение № 5201 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против решение № 38 от 18.11.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5464 по описа за 2008 г., в частта му, с която по жалба на "Комекс РМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Латинка" № 73, е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 20086052 от 04.06.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София-град, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по фактури на "Нарцис Нео" ЕООД, "Андросистемс" ЕООД и "Цветномакс" ЕООД за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12.2004 г., м. 01,02,03 и 05.2005 г. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно съдът приел за нищожен ревизионния акт в посочената част. Не били обсъдени мотивите на потвърждаващото акта решение на Д"ОУИ", нито било взето предвид, че предходен РА е отменен изцяло поради съществени нарушения на процесуални правила, като в частта му за данъчни периоди от 18.06. до 30.11.2004 г. липсва волеизявление на данъчния орган, съответно индивидуален административен акт. Неправилно съдът обявил частична нищожност на РА за данъчни периоди 01, 02 и 05. 2005 г., по фактурите на едни доставчици, а отменил РА /т. е. приел го е за действителен/ за същите периоди по фактурите на други доставчици. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба "Комекс РМ" ЕООД, чрез адв. Балкански, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Процесната ревизия е била повторна, като първоначалната е имала за предмет задълженията по ЗДДС (отм.) на ревизираното лице за данъчни периоди от 18.06.2004 г. до 30.10.2005 г. и е приключила с РА № 214001495/27.08.2007 г. Той е бил обжалван, в частта му, за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Бейк" ЕООД, "Ел Инвест-Стефан Богданов" ЕООД, "Агрофейд" ЕООД, "Равет" ЕООД и "Ню Джой" ЕООД. С Решение № 2152/15.12.2007 г. по жалбата по административен ред директорът на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, приемайки в мотивите, че има несъответствие между мотивите и диспозитивната част на РА, го отменил в частта му за данъчни периоди от 01.12.2004 до 30.04.2006 г. и върнал административната преписка на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, за издаване на нова заповед за възлагане и извършване на ново ревизионно производство. Новата /процесната/ ревизия била възложена, съгласно тези указания и с процесния РА били определени задължения по ЗДДС (отм.) за процесните данъчни периоди поради не признаване на право на данъчен кредит на посочените доставчици. Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА в процесната му част е издаден при липса на компетентност на органа, възложил ревизията, което се е отразило на компетентността на издателя на акта. Директорът на Д"ОУИ" е бил сезиран с жалба по административен ред против само една част на РА от 27.08.2007 г. - тази за определените задължения поради отказ на данъчен кредит по доставките на Бейк" ЕООД, "Ел Инвест-Стефан Богданов" ЕООД, "Агрофейд" ЕООД, "Равет" ЕООД и "Ню Джой" ЕООД. Извън този предмет на жалбата, той не е следвало да се произнася, тъй като жалбата до решаващия орган определя пределите на обжалването по административен ред. Въпреки констатираното противоречие между мотивите и диспозитивната част на РА от 27.08.2007 г., директорът на Д"ОУИ" не е имал компетентност да отмени РА в необжалваната част. Като е възложена, в изпълнение на неговите указания в отменителното решение, в тази част, ревизия по общия ред, а не по този по чл. 133 и сл. от ДОПК, се е стигнало до издаване на РА от некомпетентен орган, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Оплакванията, че не може за едни и същи данъчни периоди съдът частично за обяви РА за нищожен, а частично да го приеме за действителен би имало смисъл ако решението на административния съд беше обжалвано и в останалите части. След като последните не са предмет на касационния контрол, това възражение не следва да бъде обсъждано. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение