Решение № 9651 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2011 г.

Решение № 9651 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ваньо Андонов Бужев срещу решение № 43 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 2/2011 г. на Административен съд - Ямбол с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение, на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, е отхвърлен изцяло предявения иск от Ваньо Андонов Бужев против ОД на МВР гр. Ямбол за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от дирекцията, изразяващи се в "груба принуда за повторно заплащане на наложена глоба с фиш", в размер на сумата 5036 лева, от които 36 лева за имуществени вреди и 5000 лева на неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение Ваньо Андонов Бужев е осъден да заплати на ОД на МВР гр. Ямбол направените разноски по делото в размер на сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид разпределението на доказателствената тежест, правилно е прието, че ищецът не е доказал при изпълнение на административната дейност от страна на служителите на ответника да са извършени незаконосъобразни действия, каквато е първата кумулативно предвидена предпоставка за да бъде осъществена отговорността по реда на ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че в случая длъжностните лица от ОД на МВР- гр. Ямбол са действали съгласно изискванията на Наредба № I - 157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. На ищеца не е отказано приемане на заявлението му, като той е имал реалната възможност в 3 - дневен срок да представи документ, с който да удостовери заплащането на наложената му глоба, а не да извършва повторно заплащане на същата. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, обосновано и законосъобразно е прието, че причинената и претендирана от него имуществена вреда в размер на 36 лева, от които 30 лева повторно заплатена глоба и 6 лева заплатени на банковия оператор за транзакцията, е неотносима към дейността на длъжностните лица от ОД на МВР - гр. Ямбол. По отношение претендираните неимуществени вреди за причинени неудобства и обида пред присъствуващите лица, както и за продължителното изчакване и отказ да се извърши услугата на едно гише, от страна на ищеца не са представени надлежни доказателства. Неоснователни, с оглед действуващата нормативна уредба, са и претенциите на ищеца за вреди, причинени от неиздаване на личната карта и свидетелството му за правоуправление на МПС на едно гише. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на него не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение