Решение № 11371 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2015 г.

Решение № 11371 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационна жалба подадена от Сдружение за общественополезна дейност "Деца от бъдещето " представлявано от Р. А., чрез адв. Костадинова срещу решение № 20/07.08.2015 г. постановено по адм. д. № 267/2015 г. на Административен съд гр. Р.. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че решението е постановено в нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като е налице преюдициалност на висящия спор по гр. д. № 3441/2015 г. по описа на РРС относно установяване съществуването на наемно правоотношение по договор за наем № 9600-49/15.09.2011 г., което е довело до решаване на делото без да е изяснена фактическата обстановка. Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите едностранното прекратяване на договор за наем може да се извърши само от изправната страна по същия. Иска се отмяна на решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба областния управител на Област гр. Р., в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административния съд - Р. е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 5-95-00-516/21.05.2015 г. на областния управител на Област с административен център гр. Р., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено от жалбоподателя да бъде иззето държаното от него без правно основание жилище, частна държавна собственост, представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.235 по КК на гр. Р. и построената в него масивна едноетажна сграда с идентификатор 63427.2.235.1с полезна площ 151.26 кв. м. 1 актуван с АЧДС № 4908/08.08.2011 г. Съображенията за това са били, че сключения договор за наем предвижда задължение за заплащане на наемна цена, а при неизпълнение на същото, последиците са уредени в т. 24 от договора. Установено е безпорно, че наемната цена не е заплащана системно в рамките на 3 години т. е. от началото на сключването на договора за наем. Посочено е, че областния управител е отправил писмени предупреждения приложени на л. 49 до л. 55 от делото, наемателят бил уведомен, че договорът ще се прекрати на основание т. 24"а" от договора (виж писмо от 02.02. 2015 г. - л. 54 и ). По делото има представени и данни, че между страните е имало спорове относно прилагането на договорните клаузи относно извършване на ремонти и подобрения, но съдът е приел, че това не освобождава жалбоподателя от основното му задължение да заплаща наемната цена по сключения договор. Прието е, че изправната страна правилно се е позовал на т. 24 б "а " и е прекратила същия и от този момент имотът се е ползвал без правно основание. Развити са доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона - чл. 80, ал. 1 ЗДС. Така приетото е законосъобразно. При постановяване на решението съдът, не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице: акт за частна държавна собственост за имота № 4908 от 08.08.2011 г., отправено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение (л. 48) то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Изводите на съда са формирани въз основа на възприетата фактическа обстановка по спора, която обективно е установена от съда. Както се посочи за упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е не е спорно, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед. Спорния въпрос е дали сключеният договор за наем законосъобразно е прекратен едностранно от областния управител на основание чл. 24 б. "а" от договора, поради системно неизпълнение на задълженията за заплащане на месечни наемни вноски и ТБО, за което са представени безспорни доказателства, Неплащането има за последица и прекратяване на договорната връзка, както обосновано е приел съда. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената заповед, с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационния жалбоподател се явява законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото в мотивите на решението са били обсъдени всички представени по делото писмени доказателства, както и направените доводи от страните. Липсват основание да се приеме твърдяното от касатора нарушение на чл. 142, ал. 2 от АПК. Съдът е изложил мотиви в тази насока, както и по отношение на направените възражения за прихващане и водените други съдебни дела. Неоснователен е и договорът, че не са били уведомени поради неполучаване на изпратените писма. Поради непотърсването им се е наложило те да бъдат съобщени по друг начин, чрез обявление. От съпоставката на посочените в справката от "Български пощи " ЕАД приложена към касационната жалба пратки се вижда, че само 2 от тях са от областния управител на област Р. Видно е от приложената искова молба, се установява, че те са известни на касатора, тъй като са представени от него в препис и са описани в исковата молба отправена до РРС. О. друга страна от писмо 008-01-54 от 11.08. 2014 г. е видно, че то е получено срещу подпис. В тази връзка обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че договора за наем е прекратен едностранно от наемодателя на основание чл. 24, б."а" от сключения договор и имотът се владее без правно основание, което прави оспорения административен акт законосъобразен. По изложените съображения, постановеното решение на тричленният състав на ВАС следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение