Решение № 8804 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2018 г.

Решение № 8804 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 211/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 545/2017 г. от Административен съд Стара Загора, в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на С. Русев Желязков, сумата от 1 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр. Стара Загора за периода 26.10.2011 г. - 27.10.2012 г. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че Желязков не доказва по несъмнен начин, че установените аспекти на режима в ареста в Стара Загора, при които е поставян са имали върху него някакво изключително негативно влияние, в резултат на които да са причинени неимуществени вреди. Посочва, че видно от справка ищецът е привеждан няколко пъти в ареста в Пловдив, поради което не е налице твърдяното нарушение, тъй като твърденията за претърпени неимуществени вреди от условията в ареста в Стара Загора, а не в този в Пловдив. Поддържа, че на задържаните лица се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко време. Иска, да се отмени решението в обжалваната част, алтернативно претендира намаляване размера на обезщетението. В представено писмено становище се иска присъждане на разноски. Ответникът - С. Русев Желязков, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за мотивиран извода на съда, че в арест Стара Загора, в който е настаняван Желязков не са били осигурени необходимите условия. Същите правилно са приети като незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията, което е причинило на Желязков неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни психо-емоционални изживявания. Приема, за правилно определен размера на обезщетението за доказани неимуществените претенции при съобразяване нормите на ЗЗД. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 211/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 545/2017 г. от Административен съд Стара Загора ГДИН е осъдена да заплати на Желязков сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр. Стара Загора за периода 26.10.2011 г. - 27.10.2012 г., изразяващи се в неосигуряване минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ /пренаселеност/, липса на постоянен достъп до светлина, вода, санитарен възел, липса на проветрение, отопление, спални принадлежности, достатъчно хранене и двигателна активност в посочения арест. В останала част до пълния претендиран размер от 100 000 лева, искът е отхвърлен като недоказан. В отхвърлителната част съдебното решение не е атакувано и е влязло в сила. От фактическа и правна страна съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения и е приел за неспазено изискването за нормално жилищно пространство по отношение на параметрите на килия № 8. Относно останалите помещения, в които е пребивавал ищецът е намерил, че с оглед минимума от 4 кв. м на човек, който бил приблизително постигнат, не е налице нарушение. По повод осигуряване на задържаните лица на достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух и топлина решаващият състав е посочил, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. До последния извод е стигнал като е съобразил, че нито едно от помещенията, в които е настаняван Желязков не е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода, лицата са извеждани само два пъти дневно. През останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно охранителния състав по поискване. А при невъзможност за осигуряване на достъп, както и през нощта, лицата са използвали кофа за физиологичните нужди. Не е било изпълнено и изискването за пряк достъп до светлина и въздух, която според съда съставлява нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. За установено е прието бездействието на администрацията по неосигуряване на спални принадлежности на ищеца в периода на задържането му, което обективира нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. При съобразяване свидетелските показания и данните по делото съдът е счел, че изискванията за хигиенна среда в ареста не са били изпълнени на задоволително равнище в исковия период. Не така стои въпросът с доказаността на твърдението за нарушено право на безплатна и достатъчна по калориен състав храна. Съдът е счел, че храненето на задържаните лица е било осигурявано три пъти дневно по договор с външна фирма, като храната е била съобразявана с изисквания за хранителната й стойност. Съставът е намерил, за основателно оплакването за липса на двигателна активност, тъй като изискването за осигуряване ежедневно на престой на открито не е било изпълнено. Съдът е приел претенцията за датата 27.10.2012 г. за неоснователна, тъй като ищецът вече е бил освободен. Административният съд е намерил, че данните по преписката кореспондират с показания на свидетелите и е счел предявения иск за доказан по основание, а по отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си с нормата на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 1 000 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. Решението в обжалваната част е правилно. Административен съд Стара Загора е изследвал цялостно фактите по делото, съобразил е бездействията на администрацията на следствения арест Стара Загора, свидетелските показания и претърпените неимуществени вреди от ищеца. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Безспорно е установено, че в исковия период 26.10.2011 г. -26.10.2012 г. на Желязков е наложена мярка "задържане под стража" и същият е бил настанен в следствения арест в Стара Загора. Привеждането на лицето в арест Пловдив за периодите 01.11. - 04.11.2011 г.; 23.12. - 28.12.2011 г.; 10.04. - 12.04.2012 г.; 17. 07. - 20.07.2012 г.; 22.10. - 26.10.2012 г. не може да даде отражение при определяне размера на обезщетението в посока намаляване. Действително лицето не е сочило претърпени вреди именно от ареста в Пловдив, но предвид краткотрайността на пребиваването, възражението на касатора се явява неоснователно. При обсъждане на всички събрани доказателства писмени и гласни в тяхната съвкупност са направени правилни изводи, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията на ареста в Стара Загора. Установено е, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен Велиев при задържането му в ареста. Неоснователна е касационната претенция, че твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди са недоказани. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по основание в частта му относно причинени вреди от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица при ГДИН, а именно неосигуряване на ищеца на достатъчна жизнена площ, на достатъчен приток на естествена светлина и чист въздух, на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, както и за предоставяне на санитарни принадлежности. Твърденията не се разколебават, а напротив потвърждават се от свидетелските показания на двамата свидетели, пребивавали с ищеца в приблизително същото време в ареста в Стара Загора. Показанията, на които правилно са приети като достоверни и такива дадени от очевидци. Неоснователно е и възражението, обективирано в касационната жалба, че следва да бъдат отчетени сградните особености на арестите и извеждането на задържания за провеждане на разговори и провеждането на процесуално-следствени дейности. Последните не могат да се приемат като престой на открито, за каквото не може да се възприеме и привеждането от една стая в друга с отваряеми прозорци. Визираният престой на открито предполага възможност за задържаното лице да пребивава известно време извън сградата в естествени атмосферни условия. Предвид изложеното и независимо, че по делото не е установено здравето на ищеца да е увредено, следва да се приеме, че Желязков е претърпял неприятни преживявания при условията в следствения арест, където същият е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража". Претърпяното правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, респ. чл. 3 от ЕКПЧОС. Настоящата инстанция намира за коректно определен и размера на обезщетението при стриктно спазване правилата за съразмерността сочени в чл. 52 от ЗЗД Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната част е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение